Младият италиански премиер Матео Ренци звучи много като своя дискредитиран предшественик, когато казва, че може да извърши до три години революция със съкращаване на данъците. Въпреки широкоразпространения скептицзъм, той е твърдо убеден, че може да докаже на своите критици, че грешат, коментира ДПА.
Италианският милиардер консерватор Силвио Берлускони е майстор на популистките обещания за намаляване на данъците, което му помогна да спечели парламентарните избори през 2001 и 2008 г. и да ги изгуби на косъм през 2006 и 2013 г. Левоцентристкият му съперник и настоящ премиер Матео Ренци изглежда следва неговия пример, опитвайки се да противодейства на спада на популярността си, обещавайки по-рано този месец да намали данъците с около 50 милиарда долара. Предвидено е реформата да бъде осъществена поетапно през следващите три години, като връхна точка ще е намаляването на подоходния данък през 2018 г., когато се очаква Ренци да се бори за преизбиране, ако неочаквана правителствена криза не наложи свикването на предсрочни избори.
Но след като Берлускони не изпълни думата, която даде, италианците изглежда се съмняват в обещанията на настоящия си лидер. Огласено вчера допитване на института ИКСЕ (IXE) показа, че 61 процента от запитаните не вярват обещаващото благополучие данъчно начинание на Ренци да стане факт.
Според основателя на мозъчния тръст "Полиси сонар", Франческо Галиети, Ренци заслужава укори за постоянните си импровизации, докато опозиционното Движение "Пет звезди" го обвинява, че "обещава невъзможното". Популистките данъчни маневри, обявени на митинг на Демократическата партия на министър-председателя на 18 юли, последваха тежката загуба на местните избори в края на май и началото на юни, срива на подкрепата в допитванията, скандалите в органите на местната власт и продължаващата криза с имигрантите. "Ситуация като тази в Италия не позволява импровизации. Тя изисква добре обосновани решения. Но се явява Ренци с обещания за значително намаляване на данъците, без да съобщи никакви подробности как точно ще стане това", отбелязва Галиети в бележка.
Като цяло една страна може да си позволи да понижи данъците, ако икономиката й е силна, но Италия, с прогнозата за 0,7 процента растеж тази година, не е в такава позиция. Тя може да финансира подобно начинание единствено с цената на още дългове или с орязване на държавните разходи. Управителят на италианската централна банка Иняцио Виско предупреди в петък в интервю за в. "Фольо", че предстои да бъдат взети трудни решения.
"Когато намаляваш данъците, трябва да имаш предвид две основни неща. Данъците са необходими за финансиране на услугите. Ако ги намалиш, как ще плащаш за тези услуги? Освен това данъците са необходими, за да се поддържат в ред държавните сметки, за да се избегне по-голям дефицит", каза той. След като в края на 2011 г. беше застрашена от фалит, Италия постигна съществен напредък в поддържането на ред във финансовата си къщичка.
За разлика от Франция или Испания, нейният дефицит е под прага от 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), но заради разточителността в миналото, държавният й дълг е огромен - надхвърля 135 процента от БВП - и бележи възходяща тенденция от 2008 г. Това означава, че Италия е под наблюдение от страна на Европейския съюз и финансовите пазари, и се очаква да запази дефицита си доста под набелязания праг от 3 процента, за да държи под контрол целия си дълг.
Ренци се опитва да постигне известна свобода на действие на този фронт и прогнозите са, че ще заложи на одобрените наскоро европейски регулации за "гъвкавостта", даващи възможност на страните, които се стремят към структурни реформи, да имат малко по-висок дефицит, макар и в рамките на 3-те процента. Това ще освободи известни ресурси за покриване на намалените данъци, но основната част от парите би трябвало да дойде от икономии от държавните разходи, увери миналата седмица министърът на икономиката Пиер Карло Падоан, предупреждавайки, че в противен случай планът на Ренци не би "заслужавал доверие".
Правителствата обаче не успяват да намалят средствата в италианския държавен сектор вече поне от 10 години. Последният към днешна дата човек, натоварен с тази задача - икономическият съветник на Ренци Йорам Гутгелд - вече предизвика буря, предлагайки да се съкратят разходите за здравеопазване. След лятната ваканция през август Ренци ще трябва да разкрие картите си на масата, изготвяйки законопроекта за бюджета за следващата година. Междувременно най-младият италиански лидер от времето на Бенито Мусолини (1922-43 г.) не се отказва от самохвалството - негова запазена марка. В излизащ през уикенда бюлетин той припомни, че правителството му е прокарало цял куп реформи (включително данъчната отстъпка от 80 евро за нископлатените работници), които мнозина критици обявиха за неприложими.
"Искам горещо да благодаря на всички онези, които казват "Никога няма да успееш". Това изречение се превърна в постоянно натякване. И ни носи късмет. Така че благодаря ви", написа Ренци, осмивайки своите опоненти.