Гърците искат "не" на кредиторите да означава "да" на еврото и "да" на Европа, но на една "гражданска" Европа, коментира за БТА политологът доц. Анна Кръстева по повод на резултата от референдума в Гърция.
Берлин и Брюксел пък защитават институционалната Европа на правилата, където има място за всички, но всеки трябва да си знае мястото, а мястото не се определя от гражданите от площадите и референдумите, а от лидери и банки, отбелязва тя. По думите й тези лидери и банки нямат никакъв проблем да сринат и без това сринатата с една четвърт през последните пет години гръцка икономика, като я оставят без кеш, а неизбежният хаос да свали победилия вчера Алексис Ципрас.
Този сценарий е толкова вероятен, че първото, което направи Ципрас в нощта на победата, бе да смени конфронтационния и предизвикателен Янис Варуфакис като най-ярък знак, че самият Ципрас загърбва конфронтационния в името на преговарящия имидж, смята политологът. Гърция трябва да бъде спасена, а в момента Ципрас няма сценарий как да направи това сам, без ЕС, посочва Кръстева. Тя коментира, че дали евроскептицизмът ще спечели или загуби от гръцкия референдум, зависи изцяло от волята и ефикасността на европейските лидери да намерят продуктивен изход от кризата, а не да я стоварят на гърба на затъващата Гърция.
Борбата на интерпретациите продължава, отбелязва още Анна Кръстева. Тя разказва как уeбхуморът шеговито резюмира гръцката интерпретация - младият жених е щастливо усмихнат, но казва "не", докато солидната младоженка припада. За влиянието на резултатите от референдума в Гърция върху българския политически живот политологът коментира, че българската политика е имитативна, винаги търси къде има електорална ниша и се опитва да копира. Веднага се появиха апетити и за българска СИРИЗА, но засега това е ялов проект, смята тя и посочва, че Ципрас е автентичен радикално ляв политик от 16-годишната си възраст. За Ципрас радикално лявото е кауза, за българските му подражатели - лелеян електорат. В България вече има крайноляво говорене, но то - за момента - е елитистко, от тесни кръгове на журналисти и интелектуалци, които нямат капацитет, а засега - и амбиции за политически проект, смята Анна Кръстева.
Според нея има и голяма разлика между гръцкия и българския референдум, за който се предлага да се проведе с местните избори. Гръцкият е по най-парещата за гърците политическа тема, а нашият - за по-скоро техническите теми на изборното законодателство, които не са в топ 5, дори не в топ 10, на проблемите, вълнуващи българските граждани, смята тя.