Военните министри на НАТО ще се съберат в сряда в Брюксел, за да решат окончателно къде ще бъдат разположени Силите за бързо реагиране на алианса и колко души ще наброяват. Войските ще могат да се разгърнат в рамките на два дни в дадена страна от НАТО, ако тя бъде заплашена или нападната.
Освен създаването на силите, които ще достигнат до 40 хил. души, вече е ясно, че става дума и за изграждане на изнесени бази и командни центрове в страните от източния фланг на алианса. Засега се говори, че те ще бъдат в Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България с персонал до 600 души в държава. Това обаче тепърва предстои да бъде решено, тъй като има въпросителни относно евентуални бази на алианса в България и Румъния, съобщава "Сега", позовавайки се на източници от военното министерство.
Със сигурност командването на силите ще бъде разположено в полския град Шчечин. Изнесени бази ще има в трите прибалтийски републики, където ще бъдат изградени и командни центрове. Те ще помагат на бързото разгръщане на силите за бързо реагиране, когато има заплаха, ще подкрепят колективното планиране на отбраната и ще подпомагат за координирането на многонационалните учения и маневри.
България вече започна изграждането на команден център в София, но засега и дума не се споменава за създаване на база. Румъния е по-напред в този процес. Още преди година тя е задвижила процедурите по изграждането на черноморски център към НАТО. Въпросителните около изнесените бази на алианса са свързани най-вече с това, че в двете балкански държави има съвместни военни съоръжения със силите на САЩ, които могат да изпълняват същата роля, ако се наложи.
Само няколко седмици преди решителната среща "Ню Йорк таймс" съобщи, че Пентагонът разглежда въпроса за разполагане в Източна Европа на тежки въоръжения, включително танкове и бронетранспортьори, които при необходимост ще станат част от въоръжението на 3000-5000 войници. Машините ще бъдат разположени в складове в Полша, балтийските държави, Румъния, България и може би Унгария.
Големият въпрос е дали щатските войски се припокриват със силите за бързо реагиране на алианса, или става дума за съвсем други войски. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза вчера, че силите за бързо реагиране ще наброяват между 30 и 40 хиляди души, предаде Газета.ру. "Вече съгласувахме сухопътната част, а по време на срещата ще бъдат обсъдени военноморските, военновъздушните сили и специалните части", каза той. В края на май София поиска присъединяване към меморандума на НАТО, което ще позволи провеждане на операции и учения, включително и изграждане на бази на алианса на българска територия. Той е подписан от всички държави от източния фланг.