В Брюксел днес започва двудневна среща на върха на Европейския съюз, чийто дневен ред включва отношенията с Русия, ситуацията в Украйна и изпълнението на Минските договорености от 12 февруари за уреждане на конфликта в тази страна, пише "Независимая газета".
През последните дни лидерите на ЕС и на европейската дипломация водеха постоянни дискусии дали да продължат санкциите срещу Москва или да въведат по-строги. Обединена Европа обаче май не успя да стигне до консенсус по въпроса какво да прави с Русия, забелязва вестникът. Той предрича в Брюксел най-бурни схватки по повод икономическите санкции, изтичащи през юли - забраната европейци да финансират руски банки, отбранителни предприятия и петролни компании, също и да доставят оборудване за петролни рафинерии и за производство на стоки с двойно предназначение.
За удължаване на тези наказателни мерки е необходимо единогласие сред 28-те членки на ЕС, каквото обаче липсва. Балтийските страни, Великобритания, Дания, Полша и Швеция все още поддържат твърд курс спрямо Русия - настояват за разширяване и удължаване на санкциите, докато Австрия, Унгария, Гърция, Испания, Италия, Кипър и Словакия са на противоположната позиция, посочва изданието.
Според експерта по европейски въпроси Олга Потьомкина, "Брюксел ще протака нещата до юни", когато предстои нов лидерски форум на ЕС. Както предупреждават противници на санкциите, примирието в Донбас е крехко дотам, че удължаване на тези мерки може само да изостри ситуацията. А не успее ли да стигне до консенсс, ЕС по принцип отлага решението за възможно най-продължително време, обяснява анализаторката.
Въпросът за удължаване на антируските санкции заплашва Европа с ново разцепление, пише "РБК дейли", като се позовава на агенция Блумбърг. Според журналисти, в Европа се формира блок от най-малко седем държави, недоволни от санкционния режим, наложен на Кремъл. За да разберем кои страни може да саботират приемането на по-строги санкции, Блумбърг предлага да погледнем "книгата за гости на Владимир Путин", обяснява всекидневникът. Той изрежда последните посещения на високо равнище в рамките на дипломатическите връзки на Русия с Кипър, Италия, Гърция, Австрия и Унгария. Според Блумбърг, за нормализиране на отношенията с Москва се обявяват също Испания и Словакия. Освен "проруските" лидери се изреждат и "ястреби", сред които се открояват Великобритания, Полша и балтийските страни, чийто стремеж е чрез ограничения да променят политиката на Кремъл.
На общоевропейско ниво интересите им са представени от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Предложението му секторните санкции да бъдат удължени с пет месеца вместо с една година, както е прието, според Блумбърг означава отстъпка и търсене на компромис. А "прагматична" Германия заема неутрална позиция в опит да съчетае необходимия твърд отговор, насочен към Кремъл, със запазване на вътрешноевропейското единство, добавя "РБК дейли".
"Росийская газета" отбелязва, че в понеделник австрийският външен министър Себастиан Курц не подкрепи пред европейските си колеги призивите на британеца Филип Хамънд, оглавяващ лагера на "ястребите" според руския официоз. По думите на Курц, "сега не е необходимо да се вземат решения за санкциите срещу Русия". Според външнополитическата служба на ЕС, ред държави се обявяват за по-строги санкционни мерки срещу Москва, но "други страни от ЕС смятат, че политиката на санкции е грешка, че санкции изобщо не бива да има", допълва вестникът.
Западът може да продължи опитите да удави в блатото руската икономика или пък ще даде заден ход. Едва ли обаче днес в Брюксел ще бъде взето конкретно решение, прогнозира "Московский комсомолец". Сред причините изданието сочи на първо място "диаметралните разлики между геополитическите и икономическите задачи и предразсъдъци на представителите на САЩ и тези вътре в ЕС". Стокообменът на Вашингтон с Русия е 1-2 процента от общия и САЩ ще се справят с положението независимо от санкциите. Енергийният баланс на Стария свят обаче е в почти 30-процентна зависимост от руските доставки - той "може да не издържи и да се пръсне", обяснява "Московский комсомолец". Брюксел според вестника може да вземе решение само с консенсус - "ако някой е против или просто не гласува, санкциите ще бъдат вдигнати", пише той.
"Сега обаче делегатите от ЕС вероятно само ще обсъдят и може би ще съгласуват предварително решение - да отменят санкциите или не. Основно решение се очаква едва през юни или юли, когато изтича срокът на секторните ограничения срещу Русия", заключава "Московский комсомолец".