Британският вестник "Гардиън" отправя днес сериозни критики към политиците от Европейския съюз, че имат коренно погрешен подход към преодоляването на най-тежката икономическа и финансова криза, разтърсила из основи ЕС.
Според автора Лари Елиът още една криза и поредна рецесия много вероятно ще означават край на еврозоната. Той смята за абсурдни опитите на консервативни политици като германския канцлер Ангела Меркел и шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, които имат решаващ глас в ЕС, да налагат на Гърция още и още затягане на коланите, без да отчитат появилите се положителни тенденции в гръцката икономика. Това според него ще докара безотговорни или екстремистки политици на власт в Атина.
Но проблемът далече не е само в Гърция, а в това, че нова криза там ще отприщи поредна верижна реакция в страни, които все още са силно икономически уязвими, като Португалия, Испания, Италия и Белгия. Отново ще бъде разклатена европейската банкова система. Опитите да се налагат еднотипни икономически рецепти са коренно погрешни, при положение че проблемите на отделните страни са съвсем различни. На това според автора се дължи и провала на единната валута - тя не позволява на всяка страна да реши специфичните си проблеми с най-подходящите средства.
"Валутният съюз е пример като от учебник за опасностите, които позволяват на политиката да се налага над икономиката", пише авторът и цитира думите на италианския политик популист Бепе Грило, който твърди, че "ще дойде време, когато един политик ще вдигне копие от договора на Европейския валутен съюз, ще го обяви за нищожен и този политик ще спечели изборите". Този момент, според "Гардиън" не е далече. Според вестника единственият смислен изход да се решат поне някои, ако не и всички "вродени" недъзи на еврото е една стратегия на опрощаване на дълговете, политика на растеж в страните като Германия, които могат да си я позволят, една облекчаваща програма от Европейската централна банка и много по-агресивни опити да се освободят банките от техните лоши портфейли.
За нещастие обаче това не се предлага, а вместо това непрекъснато се издигат призиви за "структурни реформи", които на практика означават съкращения на доходите и орязване на трудовите права, обяснява авторът. Това на свой ред ще доведе до задълбочаването на кризата на еврото и до все повече политици популисти или ксенофоби като британския Найджъл Фараж, заключава авторът на "Гардиън".