Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер драматизира, когато каза, че оглавената от него институция и нейният състав са "последната възможност" на Европейския съюз, коментира днес белгийският печат по повод встъпването в длъжност на екипа на Юнкер от 1 ноември.
Отчита се, че новата комисия е изправена пред тежки проблеми в икономиката и обществените дейности, както и на натиска на нарастващия национализъм, което изтощава европейската идея. Посочва се, че 60 години след своето рождение ЕС, създаден, за да бетонира мира и напредъка на Стария континент, остава все така неразбран. Допълва се, че често националните правителства и партии си измиват ръцете с "Брюксел", без това да им пречи да се обръщат към него при финансови и дипломатически затруднения.
В коментарите се посочва, че оценката на комисията, ръководена от Юнкер, ще бъде дадена след пет години, но дотогава ЕК ще трябва да върне вниманието и доверието на европейците към ЕС. За да стане това, европейските водачи, включително държавните ръководители, трябва повече от всякога да се вслушват в очакванията на хората, особено на младите. Повече от всичко хората днес искат не само ръст на икономиката, но и повече справедливост, отбелязват авторите. По техните думи европейското общество желае Старият континент да не бъде само общ пазар в полза на многонационалните дружества или просто механичен сбор от 28 държави.
Анализът отчита основните предизвикателства пред екипа на Юнкер, сред които на първо място са поставени въпросите от областта на външната политика. Посочва се, че досегашната политика на съседство е претърпяла тежки провали покрай неразбирането и неподготвеността за т. нар. арабска пролет, както и за възникването на кризата в Украйна, довела до чувствително влошаване на отношенията на ЕС с Москва.
Представител на Френския институт за международни отношения коментира, че досега всяка дирекция на ЕК е имала отделен и непоследователен подход в областта на външните работи. Той дава за пример разликите в подхода на дирекцията по енергетика, която е работила по свой начин по въпросите на енергийната сигурност и доставките, отделно от дирекцията по разширяването и съседството. Експертът допълва, че се е случвало при посещения в една и съща държава комисарите по енергетиката и по разширяването да правят противоречащи си изявления. Пояснява се, че новият върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини има статут на заместник-председател на ЕК и ще бъде координатор по въпросите от областта на външните работи с комисарите по разширяването, енергетиката, търговията, международното сътрудничество и хуманитарното дело.
Експерт от Института за европейски науки в Брюксел коментира, че ЕС следва да преосмисли позицията си при решаването на текущи конфликти. По неговите думи някои политики на ЕС привличат имигранти заради това, че лишават населението в държави извън Общността от препитание (например в областта на земеделието и риболова). По повод заявените от Юнкер намерения за представянето на план за влагането на 300 милиарда евро в инфраструктурни проекти експерт от института "Егмон" коментира, че още не е много ясно откъде идва това число. Той допълва, че очакването е да бъдат подкрепени проекти в областта на енергетиката, цифровизацията и превозите. Специалистът е на мнение, че изискванията за таван на бюджетните дефицити не би трябвало да бъдат следвани сляпо, за да не затормозят икономическия ръст и потреблението.
Експерт от фондацията "Мадариага - Колеж на Европа" обръща внимание на преговорите по споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС. По негово мнение текстовете, освен другото,предвиждат обособяването на частни съдилища, които да решават спорове между дружества и държави в законодателната област. Специалистът отчита, че Юнкер е против подобна идея. Отчита се, че двустранното търговско споразумение се определя като "икономическа НАТО".
Бившият евродепутат от групата на Зелените Моника Фрасони коментира, че въпросите от областта на енергетиката са сред петте основни предизвикателства пред комисията на председателя Юнкер. По нейните думи все по-ясно става, че енергийната независимост на ЕС се очертава като геополитически въпрос и част от решението е насочването към новите енергоносители. Според нея решението не е единствено в пристъпването към общи преговори за доставката на руски газ, но и в разработването на находищата на шистов газ и свързването на европейските енергопреносни мрежи. Отбелязва се, че миналата година ЕС е платил 400 милиарда евро за внос на горива, от които 140 милиарда са били платени на Русия.
Фрасони коментира, че енергийните министри на ЕС, повечето от които са мъже, засияват, когато обсъждат строежа на нови газопроводи, електроцентрали и всякакви "големи неща". Тя ги критикува за това, че винаги виждат като излишен и голям разход, а и като лукс, вложенията в енергийна ефективност и слънчеви панели. Това мислене трябва да се промени, отчита тя.