Икономиката на Европа се нуждае от помощ - бързо. Само че двете сили, които биха могли да действат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Германия, не намират общ език за това какво да правят, коментира американската агенция АП.
Така валутният съюз на Европа остава в опасна политическа забрава, което безпокои инвеститорите на фона на риска от трета рецесия за шест години. Опасението, че 18-членният валутен съюз, на който се падат 17 % от световната икономика, няма ясен път за излизане от икономическите си затруднения е сред ключовите фактори за сътресенията на пазарите по света миналата седмица. Индексът Stoxx 50, включващ акциите на водещи компании от еврозоната, се срина с 6,3 % процента миналата седмица, след което в петък до известна степен се възстанови. За последните три месеца той бележи спад с 5,7 %.
След само четири тримесечия на вяло възстановяване, през второто тримесечие еврозоната изобщо не отчете растеж. Освен това има опасно ниска инфлация, която може да потисне растежа с години, ако не и десетилетия, както се случи в Япония. Неочакван спад на износа и промишлената активност в Германия, отдавнашен източник на растеж в региона, засили тези опасения.
Има няколко големи идеи за това как да бъде стимулиран растежът в дългосрочен план. Споразумение за свободна търговия със САЩ, европейски инвестиционен фонд за влагане на 300 милиарда евро в инфраструктура, смекчени правила за заетостта във Франция и Италия. Преглед на ЕЦБ на банковите финанси, който се очаква на 26 октомври, би могъл да прочисти прикритите загуби от финансовата система и да засили кредитния поток към компаниите.
И все пак ще за необходими месеци или дори години, докато тези идеи подпомогнат икономическата активност. По-бърза помощ биха били допълнителните парични стимули от ЕЦБ или пък по-голямо харчене от страна на правителствата. Тези идеи обаче срещат несъгласието на Берлин, който настоява правителствата да балансират бюджетите си и е скептично настроен към стимулиращите планове на ЕЦБ.