Шенген е реално постижима цел, поради факта, че българската държава е изпълнила изискванията за членство и това е признато от всички - Европейска комисия, Европейски парламент, включително и от Съвета на министрите още през юни тази година.
Това заяви в интервю за БТА Ася Кавръкова - програмен директор в Институт "Отворено общество".
Българската държава и политиците са длъжници на българските граждани в много отношения, но що се отнася до членството в Шенген, България е направила всичко необходимо, е мнението на експерта.
Според Кавръкова неравноправното третиране на България и Румъния по повод на членството им в Шенгенското пространство показва, че държави членки на ЕС игнорират правилата на самата общност, което води до прилагането на двойни стандарти и до отслабването на притегателната сила на ЕС като клуб, функциониращ на основата на справедливост и солидарност.
Няма никакво съмнение, че това създава имиджов проблем на ЕС, каза Кавръкова.
България следва да изпълнява общоевропейските правила, за да бъде част от онова общоевропейско пространство, което да е в състояние да мобилизира общоевропейската енергия за излизане от кризата - икономическа и политическа - въпреки евроскептичните тенденции в някои страни членки, посочи експертът.
Ако това не стане, тогава няма никакво значение дали държавата ни е член на Шенгенското пространство или не, защото никой не иска да членува в клуб, който нарушава собствените си правила и прилага двойни стандарти ад хок, заяви Кавръкова.
Следва цялото интервю:
Въпрос: След 22 септември Шенген е химера или реално постижима цел в неясното бъдеще?
Отговор: Шенген е реално постижима цел, поради факта, че българската държава е изпълнила изискванията за членство и това е признато от всички - Европейска комисия, Европейски парламент, включително и от Съвета на министрите още през юни тази година. Неясното бъдеще е всъщност въпрос на време да се изясни, тъй като зависи от смекчаването на позициите на две държави - Холандия и Финландия, които се опитват да обвържат членството ни в Шенген с допълнителни, различни от установените критерии, съображения.
Въпрос: Кой загуби - България или Шенген? Първата заради имиджа и сигурността или общността само заради сигурността?
Отговор: Всъщност мисля, че е точно обратното - България губи, заради сигурността, а общността - заради имиджа си.
От края на миналата година България има достъп до информацията в Шенгенската информационна система, което, между другото, показва, че препятстването на членството й в Шенген не се дължи на липса на доверие. Това дава възможност на страната ни да идентифицира "нежеланите" в Шенгенското пространство лица на външните ни граници. България, обаче, не може да спре тези лица да влязат в страната, поради факта, че формално не е член на Шенген и затова тя уведомява Шенгенските ни партньори за наличието и пребиваването на тези лица на територията на ЕС.
Така България на практика изпълнява задълженията си на външна граница на ЕС, но не е в състояние да капитализира ползите от членството в Шенген.
Последните събития, от друга страна, показват категорично, че кризата в ЕС не е само икономическа, а и политическа, поради ясно изразената тенденция за ренационализация на общоевропейски политики. Неравноправното третиране на България и Румъния по повод на членството им в Шенгенското пространство показва, че държави членки на ЕС игнорират правилата на самата общност, което води до прилагането на двойни стандарти и до отслабването на притегателната сила на ЕС като клуб, функциониращ на основата на справедливост и солидарност. Няма никакво съмнение, че това създава имиджов проблем на ЕС.
Въпрос: Кой и къде сбърка, за да се отложи решението?
Отговор: Много е важно да се знае, че този път "повредата не е в нашия телевизор". Българската държава и политиците са длъжници на българските граждани в много отношения, но що се отнася до членството в Шенген, България е направила всичко необходимо - изпълнила е критериите и следва да бъде приета за член. Съображенията на Холандия и Финландия са необосновани. България е европейска държава и се държи като такава, що се отнася до Шенгенските изисквания.
Въпрос: А сега накъде?
Отговор: Сега към всекидневните неща - "business as usual". Не смятам, че страната ни трябва да попада в капана, поставен от Холандия и Финландия и обвързващ членството ни в Шенген с напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, поради две причини. Първо, това са елементи от средата, чието подобряване не е част от критериите за членство в Шенгенското пространство, които България е изпълнила и второ - няма и най-вероятно не може да има ясни критерии и индикатори за мерене на прогрес в тази област. Това означава, че винаги ще има широко поле за интерпретация, което може и ще бъде използвано от различни заинтересовани субекти, включително такива, които са против евроинтеграцията в Европа по принцип.
Въпрос: Какво да прави сега страната ни?
Отговор: България следва да изпълнява общоевропейските правила, за да бъде част от онова общоевропейско пространство, което да е в състояние да мобилизира общоевропейската енергия за излизане от кризата - икономическа и политическа - въпреки евроскептичните тенденции в някои страни членки. Ако тава не стане, тогава няма никакво значение дали държавата ни е член на Шенгенското пространство или не, защото никой не иска да членува в клуб, който нарушава собствените си правила и прилага двойни стандарти ад хок.