Европарламентът подкрепи плановете за замразяване на известен брой квоти за търговията с емисии въглероден диоксид, целящо насърчаване на иновациите в областта на технологиите с ниски нива на СО2, след отхвърлянето на проекта с малка разлика в гласуването през април. Депутатите заложиха по-строги условия за замразяването.
Предложението този път беше подкрепено от 344 депутати, 311 гласуваха „против“, а 46 се въздържаха, съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент. Мярката има за цел да възвърне мотивиращия ефект на Схемата за търговия с квоти за емисии, създадена, за да ограничи парниковите газове и да противодейства на климатичните промени.
Увеличаващият се излишък от квоти за търговия с въглеродни емисии, предизвикан от прекалено голямото предлагане и влошената икономическата ситуация, е свалил цената им до нива, по‑ниски от предвидените при създаването на Системата за търговия с квоти за емисии. Парламентът, въз основа на предложенията на Комисията по околна среда, подкрепи възможността на Европейската комисия да забави временно предлагането на квоти.
„Сега имаме мандат, тъй като Парламентът одобри нашите предложения. Ще започнем преговори с министрите на страните членки колкото се може по-рано, за да намерим общо решение, което ще позволи на схемата да работи според предназначението си“, заяви докладчикът Матиас Гроте (С&Д, Германия).
В одобрени изменения от Комисията по околна среда, депутатите заявяват, че ЕК „може в извънредни ситуации“ да променя датите на предлагане на квоти за търговия с емисиите, ако има „сериозен риск“ компании да изнесат производството си извън територията на ЕС. „Комисията не може да прави повече от една подобна адаптация за всеки 900 милиона разрешителни“, се казва в текста.
Схемата за търговия с квоти за емисии е въглероден пазар, създаден през 2005 година, поставящ таван на емисиите, който се снижава постепенно в дългосрочен план. До 2020 г. емисиите от индустриалния сектор под шапката на схемата трябва да бъдат намалени с 21%, в сравнение с 2005 година.
Под този таван, компаниите получават или купуват кредити, предлагани от страните членки. Един кредит отговаря на един тон въглеродни емисии. Компаниите могат също така да продават неизползвани кредити. Ограничаването на предлагането осигурява тяхната висока стойност и възнаграждава компаниите, които инвестират в намаляването на емисии.