Светът ще ни уважава тогава, когато покажем фактите, а не когато премълчаваме един или друг аспект. Това заяви по повод темата за спасяването на българските евреи президентът Росен Плевнелиев.
Пред български журналисти в Париж той съобщи, че тази тема е била сред основните при срещата му днес с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и че ще залегне в предстоящия по-късно тази вечер разговор с президента на Франция Франсоа Оланд. Доброто име на България се кове и с нашата уникална история, показана по подходящия начин на света, коментира държавният глава. Когато кажем, че сме спасили всички евреи в България, веднага се поставя въпроса за евреите от Егейска Тракия и Вардарска Македония. Това за мен е много голяма тема, не може България 70 години да не успява да посочи много ясно фактите и документите, които стоят зад тях, заяви президентът Плевнелиев.
Истината е категорична и показва, че България не е била в състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но от друга гледна точка е постигнала нещо изключително, което никой друг не е направил - да спаси над 48 600 живота. Това, което не се знае е, че българските консулства в Европа са издали над 15 000 транзитни визи на евреи, въпреки разпоредбите на министъра на външните работи през 1943 г., с което са спасили над 15 000 човешки живота, отбеляза той. По неговите думи най-важното в това е хуманността и дързостта нашата страна да се опълчи срещу хитлеристите, срещу доминантната сила, която е мачкала всички в Европа и по най-човешки начин да заяви, че животът на всеки в България е защитен.
Президентът определи спасяването на българските евреи като забележителна проява на истинско гражданско общество. Той отбеляза, че няма друга държава в Европа, успяла да спаси всички свои евреи в най-тъмните времена на човешката история, през Втората световна война. Това е изключителен подвиг, преди всичко на българското гражданско общество, на нашата църква, а също и на депутатите, независимо от кои партии, отбеляза държавният глава. Моята голяма амбиция е да покажем това по достоен начин на света, поясни президентът.
Държавният глава и водената от него делегация, придружени от Ирина Бокова, посетиха днес Мемориала на Холокоста във френската столица. Преди това президентът Плевнелиев и Ирина Бокова разговаряха в централата на ЮНЕСКО в Париж. Често казваме, че България е много богата с културно-историческото си наследство, коя ли не цивилизация е преминала по нашите земи и е оставила своите следи, посочи държавният глава. Трябва да го покажем на света по същия начин, по който искаме да покажем уникалния подвиг със спасяването на българските евреи, добави той. Имаме вече девет обекта, които са регистрирани като световно материално и културно наследство от ЮНЕСКО, но имаме повече, които да покажем - тракийските гробници, белоградчишките скали. В нематериалното наследство имаме Бистришките баби, но може да се добавят чипровските килими, фестивалът в Копривщица, кукерите от Перник и Разлог, добави президентът.
Той съобщи, че с генералния директор на ЮНЕСКО са разговаряли за програмата "Памет", която позволява България да регистрира като световно наследство документи, като Асаманиевото евангелие. Имаме уникален архив от кореспонденцията на Наполеон с турския султан, който може да бъде регистриран от ЮНЕСКО и показан на света, допълни президентът. Регионалното представителство на ЮНЕСКО за световното нематериално наследство е в България, не го използваме достатъчно добре, коментира той. Гордеем се изключително много с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, тя има невероятно добро име по света, това също не използваме добре, посочи президентът Плевнелиев. По неговите думи това, че Несебър е в регистрите на организацията, не означава, че след това можем да правим, каквото си искаме. Трябва да има планове за балансирано и устойчиво управление, българските институции трябва по световните правила да опазват нашето богато историческо наследство, коментира държавният глава.