Когато родителите на Цзяцзя Ван се преместват в Барселона от Китай през 90-те години, те нямат никакви документи за работа и не говорят испански. Семейството преживява само от яйца. Родителите на Ван работят по 12 часа на ден в китайски ресторант.
След пет години купуват собствен ресторант с пари, взети назаем от техни близки. Ван и брат й мият чиниите. Родителите спят на матраци в банята в тесния апартамент, за да могат децата да учат през нощта в стаята.
Днес, докато младежката безработица в Испания е 50%, 24-годишната Ван, която е учила икономика в Харвард по стипендиантска програма за една година, работи на четири места - преподава китайски, съветва китайски инвеститори в Испания, управлява издателство и пише романи. Тя изпраща у дома 1000 евро на месец, за да помогне на родителите си, които се пенсионират миналата година, разказва The New York Times, пише "Дневник".
Семейната история на Ван е показателна за начина, по който много от сто и седемдестте милиона китайски имигранти успяват не само да преживеят в тежката икономическа криза, но дори и да забогатеят, докато безработицата и съкращенията оставят все повече испанци без работа или дори на улицата.
"Китайското семейство зависи по-малко от правителството защото семейството е социалната държава, банката и социалните услуги, всичко в едно", смята Ван. "За китайците, които са минали през тежки лишения в миналото, да работиш 16 часа не е нищо, и това ни е направило по-издръжливи по времена кризи", добавя тя.
Испанското правителство изглежда също признава значението на този успех и е толкова решено да привлече китайски имигранти, че през ноември приема закон, с който предлага разрешителни за пребиваване на чужденци, които купуват имоти на стойност над 160 000 евро, за да привлече най-вече китайски и руски инвестиции.
Докато испанците се опитват да запазят домовете и работата си, китайските имигранти в Барселона и Мадрид започват бизнес и купуват изоставени след спукването на жилищния балон имоти. От общо 8613 чужденци, които са започнали бизнес през изминалите десет месеца, 30%, или 2569, са китайци, според Националната федерация на самонаетите работници.
Типът работа, който голяма част от китайските имигранти избират, както и трудовата им етика, от части обясняват успеха им. Във време на икономическа криза често срещаните евтини китайски базари, фризьорски салони и супермаркети стават все по-примамливи за испанските потребители.
Собственикът на един от базарите коментира, че бизнесът процъфтява, от части защото е намалил цените като внася евтини стоки от Китай. Преди започването на испанската криза през 2008 г. китайските външни инвестиции в Испания бяха пренебрежимо малки. Миналата година обаче са нараснали до 79 милиона евро.
Според Иваа Касабури, професор по международен маркетинг в Барселона, китайските компании са привлечени от Испания, защото им предлага евтина врата към ЕС, най-големият търговски блок. Исла Рамос Чавес, изпълнителен директор в китайския производител на компютри Lenovo, смята, че въпреки кризата, Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, остава пазар, който до китайските компании искат да стигнат.
Успехът на новодошлите китайци в Испания не предизвиква антимигрантски настроения, както в други притиснати до стената страни от Европа като Гърция. Експертите по имиграция коментират, че това отношение на испанците отразява тяхната отвореност след репресиите по време на управлението на Франсиско Франко, когато Испания се беше превърнала в страна на емигранти.