Момчето продължава да пита за родителите си и иска да стане и да ходи, но родителите му са мъртви, а краката му са ампутирани. Такава е съдбата на 4-годишния Ахмед Шабат, чиито родители са убити, когато домът им в град Бейт Ханун в североизточната част на Ивицата Газа е ударен от израелски въздушен удар.
"Всеки ден ме пита: „Къде е баща ми? Къде е майка ми?“ Но ние много се стараем да го накараме да забрави и да се приспособи към ситуацията, в която се намира в момента", казва чичото на Ахмед, Ибрахим Абу Амша, който е станал негов настойник, цитиран от БТВ.
Той разказва, че силата на взрива е хвърлила момчето в съседна къща и е убила общо 17 членове на семейството. Единственият оцелял е 2-годишният брат на Ахмед.
Преди войната в Бейт Ханун са живеели повече от 52 000 души. Според репортаж в израелския вестник „Йедиот Ахронот“ там все още има едва една обитаема сграда.
Абу Амша казва, че той и други членове на семейството му са приели двете малки момчета в дома им в бежанския лагер Нусейрат, южно от град Газа. Той обаче е ударен от друг израелски удар.
И двата крака на Ахмед са фатално ранени. Тъй като животът на момчето е в опасност, то е откарано в болница в Дейр ал-Балах - град на юг, където за него се грижи ортопедът д-р Ахмед Заян.
"Приехме това дете, то беше с отрязани долни крайници", разказа лекарят в болницата, говорейки в събота, когато течеше подготовката му за операцията на Ахмед.
Д-р Заян заяви, че болницата е препълнена с други тежко ранени пациенти и операцията на Ахмед ще се извърши не в операционна зала, а в стая, която обикновено се използва за раждане.
"Ще извършим ампутация поради тежки разкъсвания на десния крак. Ампутацията е над коляното. Същото се отнася и за левия крак", каза той.
По време на операцията д-р Заян разказва за предизвикателствата на такава сериозна операция на малко дете и за това колко тежка е била войната за персонала на болницата.
"Медицинският персонал е изтощен. Има недостиг на хора. Някои от тях са загинали мъченически или са били ранени - било то лекари, медицински сестри или анестезиолози", казва той.
Ахмед вече се възстановява. До леглото му неговият чичо го гали по лицето и му подарява играчка – кола, но момчето я изхвърля.
"Той ми каза няколко пъти, че иска да стане от леглото и да ходи. Питал ме е неведнъж, а аз съм му казвал, че трябва да изчакаме, докато краката му са по-добре или след като вземем лекарството. Той не усеща, че е загубил краката си", разказва Абу Амша.
"Загуби не само родителите си, но и краката си. Та той все още е дете. Какво е направило, за да заслужи това?", пита чичото на Ахмед.