Икономическото възстановяване на Кувейт продължава, но рисковете пред перспективите за монархията "остават значителни", а неразрешените спорове между правителството и парламента продължават да забавят реформите, съобщи БТА, цитирайки годишния преглед на Международния валутен фонд на кувейтската икономика - т. нар. консултации по член IV от учредителния договор на МВФ.
Очаква се реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на Кувейт да забави растежа си до едва 0,1 на сто тази година, след като отчете ръст с 8,2 на сто през 2022 г. Причина за прогнозираният слаб икономически растеж се явява съкращаването на добива на петрол, както и по-ниските му цени, обясняват от Фонда.
Кувейт е част от организацията ОПЕК+, група петролни производители, обединяваща Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзниците, водени от Русия. ОПЕК+ намалява добива на черно злато от ноември 2022 г., за да подкрепи цените.
Предвижда се реалният брутен вътрешен продукт, който не е свързан с петролния сектор на страната, да нарасне с 3,8 на сто през тази година, докато година по-рано показателят наддаде с 4 на сто.
"Като се имат предвид големите фискални и външни буфери на Кувейт, страната може да предприеме необходимите реформи. Политическата безизходица между правителството и парламента обаче може да продължи да отлага реформите", алармират експертите на МВФ.
Враждата между назначените от емира кабинети и депутатите от Националното събрание (парламента) от години възпрепятства фискалната реформа. Тя предвижда приемането на закон за дълговите задължения, който би позволил на Кувейт да заема международен дълг.
"Разрешаването на безизходицата е от решаващо значение за ускоряване на инерцията на реформите и по този начин - за стимулиране на растежа и диверсификация на икономиката", посочиха още от Фонда.
По-високите разходи в проектобюджета на Кувейт за финансовата 2023 година, започнала на 1 април, "са уместни, като се има предвид недостига на производство, който не е свързан с петрол".
Кувейт има мащабна социална система, а заплатите в държавния сектор съставляват повече от половината от общите разходи в проектобюджета за финансовата 2023 г. Петролът представлява 88,2 на сто от прогнозираните приходи.
Мерките за увеличаване на приходите биха могли да включват въвеждане на акциз и данък върху добавената стойност в рамките на общата рамка на Съвета за сътрудничество на шестте държави в Персийския залив, посочи още МВФ.
Кувейт е единствената страна от Персийския залив, в която няма въведени акцизи и ДДС.