Румъния вчера гласува за парламент на фона на продължаващите спорове около резултатите от първия тур на президентските избори.
Очакването на тези избори е да има възход на крайната десница, която също така е по-скоро антиевропейска и анти-НАТО. Това се случи на фона на победата на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори, съобщава бТВ.
Партията, която управлява Румъния през последните десетина години – Социалдемократическата партия, спечели отново и може би тя обра плодовете от това, че хората, поставени пред избора да изберат между нещо ново и вече познатото – най-много гласуваха за нея. Румънците свързват тази партия с корупция и много негативи, натрупани през последните години.
Така втори останаха „Алианс за обединение на румънците“ – нещо като българското „Възраждане“.
На трето място се нареди Национално-либералната партия, която можем да определим като аналог на нашето ПП-ДБ, която беше в сглобка със Социалдемократите, или с румънския ГЕРБ. Тя понесе негативите от тази сглобка от последните 4 години в управлението.
На четвърто място е дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“, чиято лидерка Елена Ласкони се класира втора на първия кръг на президентските избори на 24 ноември. Партията в българската си версия прилича на „Спаси София“, защото тя започва точно от местната власт в Букурещ, която печели. Партията е проверопейска, но не е участвала във властта.
5-процентна е бариерата за влизане в парламента в Румъния.
Тази бариера се преминава и от „Демократичния съюз на унгарците“ – традиционно етническа партия на унгарците, която служи за балансьор тогава, когато не може да се състави правителство. И тук можем да направим аналог – с ДПС, защото става дума за партия, за която предимно гласува едно малцинство в Румъния, но най-често заема позицията на по-силните в парламента.
За първи път в парламента ще влезе партията на противоречивата евродепутатка Диана Шошоака – „SOS Румъния“, която прилична на българската „Атака“.
Това е разпределението на партиите, които влязоха в румънския парламент. Средно около 65-70% от тях са проевропейските партии, а 25-30% за тези, които са по-евроскептични и националистически.