Минималната работна заплата в България трябва да стане 1077 лв. от 1 януари. Синдикати и работодатели отново спорят относно увеличението. Бизнесът твърди, че то е неправилно и награждава нискоквалифицирани работници, докато синдикатите настояват, че е законно и необходимо.
Изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов започна с тезата, че минималната работна заплата е не само компенсация за нискоквалифициран труд, а важен икономически фактор, който влияе на доходната политика и макроикономическите показатели на страната.
Той посочи, че ако предложеното увеличение от 15% за две години се приеме, минималната работна заплата ще се увеличи с 38%, което е 10 пъти по-бързо от ръста на икономиката.
"За нас това е един огромен дисбаланс, който поставя под риск пазара на труда и икономиката на страната. Минималната работна заплата не трябва да бъде повишавана. Тя не отговаря адекватно на изискванията на международното законодателство - тя трябва да бъде определяна от социално-икономически критерии, а не само от един критерий, както е в нашия случай", заяви Иванов в студиото на предаването "Директно".
Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев аргументира необходимостта от повишаване на минималната работна заплата, като акцентира на социалната отговорност на икономиката. Той спомена, че необходимата издръжка на живот е основният критерий за определяне на минималната работна заплата. Според него работещите, независимо от квалификацията си, трябва да получават достатъчно средства, за да покриват основните си нужди.
"В началото на 2000-те години минималната работна заплата бе 110 лева. Такава е била 1989 година. Какво си купуваме с тези пари, няма да коментираме. Ние имаме едно огромно изоставане по отношение на минималната работна заплата и тяхната покупателна способност. Нормално е сега това да се опитваме да го компенсираме, за да не се чудят хората дали да си купят обувки или да си платят парното", заяви Кацарчев пред Bulgaria ON AIR.
Иванов изрази съмнение относно необходимостта от увеличение на минималната заплата, подчертавайки, че то може да доведе до негативни последици за икономиката. Според него увеличението трябва да бъде съобразено с производителността на труда и икономическите възможности на бизнеса.
Кацарчев обаче опонира, като заяви, че без адекватни доходи работниците няма да могат да преживяват нормално. Той добави, че инвестициите в квалификация и повишаване на производителността трябва да бъдат приоритет на работодателите.
Иванов в отговор подчерта, че производителността на труда е отговорност и на работника, а не само на работодателя. Двамата изразиха различни виждания относно необходимостта от реформа в системата на минималните заплати, както и относно начина на определянето им.