Западните покрайнини трябва да запазят българската си идентичност, история и култура. За това призовава Иван Николов, председател в Културно-информационния център в Босилеград.
"Да се запазят българските организации и сдружения.
Винаги съм изживявал България като родина. Роден съм на няколко стотин метра от сръбско-българската граница. Не можеш да се развиеш по друг начин, ако твоите родители винаги са ти казвали, че ние сме част от България, че моите деди са си дали здравето за освобождението и независимостта й".
Босилеград е сред най-бедните райони в Сърбия. Българското малцинство там намалява и няма да оцелее без подкрепата на България, казва Николов.
"Всеки ден са възможни изненади. Имало е времена, когато полицията нахлуваше в културния център. Изземваше книги, водеха се дела. Все още се водят за щяло и нещяло".
Най-трудното е когато проблемите идват от България, отбеляза той.
"Свързани са с поддръжката на българските организации и с финансирането.
България може да помогне като държи отговорни своите политици за това, което правят или не правят за Западните покрайнини и сред българските общности в чужбина. Българските медии трябва да държат непрекъснато отворен този проблем в българското общество".
В Босилеград трудно се намира работа.
"Има много деца, които идват да следват в България, много хора, които търсят поминъка си там. 90% от завършващите гимназия в Босилеград кандидатстват в български ВУЗ – ове".
Ако районът продължи да се обезлюдява, ще загубим битката, предупреди Николов.
"А е важно след 100 години борба този район да запази своя български характер, история и култура".
Българските фирми се опитаха, но не успяха да се установят тук, посочи още той.
"Вероятно поради натиск от страна на сръбската държава".