Какво е значението на приключилото преброяване на населението в Албания за българското национално малцинство там?
"За нас е важно, че в Албания има лица, които се самоопределят като българи. Точната бройка в момента не е известна. От гледна точка на геополитиката на Балканите, когато една съседна на нас държава твърди, че на нейна територия няма българи, а на запад от нея има българи, очевидно Скопие греши в тези си твърдения. Не е възможно в България да живеят българи, в Албания да живеят българи, а по средата да няма нищо", заяви пред БНР историкът доц. Спас Ташев от БАН, автор на книгата "Българите в Албания", след първото преброяване, което прави албанската държава, след като през 2017 г. официално призна българите за национално малцинство.
След обявения край на преброяването, веднага, на следващия ден в Скопие се появи информация – в Албания няма българи, допълни Ташев. По думите му, Скопие се опитва да отнеме правото на българите в Албания да декларират българската си етническа принадлежност.
Първите предварителни данни от преброяването са дошли през РСМ. Тъй като преброяването в Албания е било удължено, през това време представители в преброителните комисии на Скопие са подали към властите в Северна Македония информация, че около 20% от населението се е самоопределило като българско. При 20% по албанските закони би следвало населението да има право на триезични документи, те да бъдат издавани и на книжовен български език, както и да има надписи на обществени места на книжовен български език, изтъкна доц. Спас Ташев.
За да не се допусне това, Скопие се опита да организира преброителен туризъм по време на удължения срок на преброяването, посочи Спас Ташев. Той изрази надежда своевременната реакция на българските организации да е възпрепятствала това.
"Дали Скопие ще е успяло, към този момент не е известно."
В Албания има обособени три географски региона със специфични български диалекти – Мала Преспа, Голо бърдо и Кукаща гора, уточни историкът.
Като се позова на свои контакти в тези региони, Ташев каза, че и в Голо бърдо, и в Кукаща гора процентът на деклариралите, че са българи, е в пъти по-голям от този в Мала Преспа, а това за България е успех и се отварят много възможности за задълбочаване на контактите ни с нашите сънародници в Албания.