Какво предстои на втория тур на президентските избори в Турция?

Pixabay
share

Само след броени дни – на 28 май, в Турция ще се състои вторият тур от гласуването на президентските избори, след като на първия тур на 14 май нито един от кандидатите за държавен глава не можа да получи подкрепата на над 50 процента от избирателите.

Тежкото съревнование в неделя ще бъде между действащия президент и лидер на управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Тайип Ердоган и кандидата на опозиционния Национален алианс и лидер на кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу. Цяла Турция очаква с напрежение резултатите от вота в неделя.

Вчера заместник-председателят на управляващата ПСР Али Ихсан Явуз каза, че резултатите от втория тур на президентските избори в Турция ще станат известни в рамките на един час след затварянето на избирателните секции. Така че напрежението от очакването на резултатите от определяните от много коментатори като „исторически“ избори няма да продължи много.

Действащият турски президент Ердоган получи 49,24 процента от гласовете на първия тур на изборите, а Кемал Кълъчдароглу - 45,07 процента. 

Политикът Синан Оган от алианса АТА получи подкрепата на 5,17 процента от избирателите на първия тур на вота. Вчера той обяви решението си да подкрепи Ердоган на втория тур на 28 май. Неговите доскорошни съюзници в алианса обаче - председателят на Партията на справедливостта Ведждет Йоз и председателят на Партията на победата Юмит Йоздаг, клонят към другия лагер. Йоз открито обяви, че подкрепя Кълъчдароглу, а Юмит Йоздаг се очаква да оповести днес решението си (той също обяви, че преговаря с Кълъчдароглу).

Кой ще спечели на изборите на 28 май и какво следва? Това са въпросите, които вълнуват всички в момента.

Ердоган: Една от най-важните ни цели е изготвянето на нова Конституция

За някои бе изненадваща разликата в гласовете в полза на президента Ердоган, тъй като преди изборите бяха публикувани резултатите от много проучвания на общественото мнение, според които се очакваха много по-добри резултати за председателя на опозиционната Народнорепубликанска партия Кълъчдароглу. Републиканският алианс на Ердоган също успя да получи мнозинство от местата в турския Меджлис. 

Не трябва да се забравя, че държавният глава е изключително опитен и умел политик, който е начало на държавата от над 20 години (първоначално като премиер, а след това и като президент). Въпреки всички трудности, включително опит за преврат през 2016 г., обезценяване на турската лира, висока инфлация и истински апокалипсис през февруари в Югоизточна Турция, когато при земетресения с магнитуд 7,6 и 7,7 бяха сринати цели градове, президентът отново успя да мобилизира електората си. За него гласуваха повечето избиратели в девет от единайсетте силно засегнати при трусовете окръзи.

Освен това малко преди изборите на 14 май (президентски и парламентарни) Ердоган реализира и редица изключително важни проекти за Турция, включително бе открита първата АЕЦ "Аккую" в Южна Турция, започна добивът на газ от Черно море, на пазара бе пуснат първият електрически автомобил в Турция ТОГГ, на турския флот бе предаден най-големият турски военен кораб и първият в света носител на безпилотни бойни летателни апарати. Също така Ердоган обяви, че минималната заплата на държавните служители се увеличава с 45 процента.

На първия тур от изборите мнозинството от турските гласоподаватели в чужбина (57,2  на сто) гласуваха за Ердоган, а малко над една трета (39,85 процента) - за Кълъчдароглу. Действащият президент спечели в четири от седемте региона на страна. В Черноморския регион, третият по големина в страната, гласоподавателите във всички 18 окръга гласуваха за Ердоган (в Турция има общо 81 окръга). Същевременно имаше и райони, в които предпочитанията бяха почти равномерно разпределени.

В големите градове обаче президентът загуби. Гражданите в столицата Анкара, в мегаполиса Истанбул, Измир и Анталия избраха Кълъчдароглу. Всички тези градове са в ръцете на опозицията след местните избори през 2019 г., като кметовете на Истанбул и Анкара, съответно Екрем Имамоглу и Мансур Яваш, би трябвало да станат вицепрезиденти, ако Кълъчдароглу успее да спечели. На парламентарните избори обаче повечето жители и на Истанбул, и на Анкара гласуваха за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган.

Гласовете на кюрдите, които са около 20 процента от турските избиратели, бяха за Кълъчдароглу (на вота за президент).

Според редица анализатори вероятно избирателите на 28 май ще предпочетат да избегнат ситуация, в която президентът и парламентът се противопоставят един на друг, тъй като хората просто искат стабилност. Също така се смята, че Кълъчдароглу трудно ще преодолее разликата от пет процента между него и президента от първия тур на изборите.

В. „Хюриет“ писа, че щабът на Националния алианс е обезсърчен от резултатите от президентските и парламентарните избори - очакванията и прогнозите са били съвсем различни. Въпреки това Кълъчдароглу призова поддръжниците си в Туитър да не се отчайват.

Турският политолог Хакан Аксай смята, че кампанията на Кълъчдароглу с лозунгите за настъпването на политическата пролет и за това, че всичко ще бъде наред в Турция, е била малко наивна. 

Може би все пак тези дни опозицията ще обсъди как да действа преди втория тур и дали може да промени нещо радикално в кампанията си, посочи Аксай, пише БТА.

Водещи новини

Още новини