Щетите от де факто блокадата на Суецкия канал и Червено море заради действията на подкрепяните от Иран хути са огромни, най-вече за Европа и Северна Африка. Трябва да се търси политическо решение за договорка с хутите, а ако не може да бъде намерено такова, да се върне положението на военни конвои за търговските кораби в региона. Това ще изисква доста по-сериозна защита срещу дронове и ракети, пиратите в Аденския залив, но вече обезпокоените корабособственици най-вероятно отново ще изберат да заобикалят региона заради повишеното напрежение. Това коментира кап. Никола Христов, член на УС на Българска морска камара, в интервю за "Блумбърг".
Част от световната търговия ще се промени заради невъзможността да се използва Червено море и Суец, и това неминуемо ще засегне и доставките на петрол за Европа от Персийския залив, каза Христов.
"Проблемът е такъв - ако един кораб трябва да пътува от Дубай до Истанбул, разстоянието е около 3600 морски мили. Ако трябва да се мине край нос Добра надежда - единствената алтернатива за големите товари - става около 11500 морски мили. Ако средно един кораб се движи с 300 мили в денонощие, това са 26 дена и половина; ако усредним дневната ставка на корабите на около 50 000 долара - това означава оскъпяване на товара на всеки един кораб с 1.3 млн. долара. Това неминуемо ще се отрази на европейците."
Няма сериозна морска алтернатива на Суецкия канал за търговията между Азия и Европа. Съществува Северният морски път, но той е използваем в най-добрите случаи само през лятото, а по-голямата част от товарите са от пристанища в Индия, Индонезия и Китай, което прави северния маршрут нерентабилен, обясни Христов.
Контейнерната търговия може да използва сухопътни маршрути, но основната част от тях също преминават през зони с висок риск. Нос Добра надежда в Южна Африка е единствената алтернатива, но това идва със сериозно поскъпване на стоките, които пристигат в Европа, каза той.