Последната война, в която Швеция участва, приключва през 1814 г. и след като пушките и оръдията, насочени към Норвегия, замлъкват, някогашната воюваща сила повече не посяга към оръжие.
През следващите два века Швеция води политика на неутралитет и отказва да заема страна във войни или да се присъединява към военни съюзи. Така тя защитава позиция, която пази мира в страната и допринася за това да се превърне в просперираща социална държава и суперсила в областта на хуманитарните въпроси, отбелязва БТА.
Забележително дългият период на политика на военно необвързване приключва с приемането на Швеция в НАТО. Церемониалните формалности се очаква да бъдат изпълнени скоро след 18 месеца отлагане заради Турция и Унгария, които първоначално не ратифицираха кандидатурата на страната и поискаха отстъпки от други страни членки на Алианса.
"Швеция загърбва 200 години неутралитет и политика на необвързване", каза шведският премиер Улф Кристершон, след като в понеделник унгарският парламент даде одобрението си, с което бе преодоляна и последната пречка.
Швеция и съседна Финландия дълго изключваха възможността да се присъединят към НАТО. Това се промени рязко, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Нападението породи страхове в Европа заради империалистките амбиции на Москва - безпокойство, което се засилва с набирането на скорост от страна на Русия на бойното поле в Украйна.
"Това е правилният път за нас", казва Якоб Фредериксен, 24-годишен пилот, който, като много други шведи, подкрепя членството в НАТО на фона на нарушаването на реда след Втората световна война, който до голяма степен пазеше мира в продължение на десетилетия. "Мисля, че в тази нова ера е по-добре да сме част от съюз, отколкото да сме независими и неутрални", добави той.
Инвазията "бе шок за политическия живот в Швеция", заяви Хенрик Екенгрен Оскаршон, политолог от Университета в Гьотеборг. Той анализира резултати от проучвания, които показват, че подкрепата за членство в НАТО се е увеличила от 35% през 2021 г. до 64% след нахлуването. "Това беше най-голямата и най-бързата промяна на мнение, отчитана в политическата история на Швеция", пише той.
Въпреки това в условията на нарастващо напрежение между Русия и Запада се появяват нови тревоги, свързани с членството в Алианса. Улрика Еклунд, 55-годишна служителка в банка в Стокхолм, казва, че е несигурна по отношение на членството в НАТО и ефекта, който то ще има върху Швеция. Въпреки това тя разбира защо се взима това решение предвид "всичко, което се случва в света и в Европа".
Неутралитетът на страната води датира от началото на 19-и век, когато Европа е обхваната от Наполеоновите войни.
Въпреки че Швеция е на печелившата страна при битките срещу Наполеон Бонапарт, загубата на територии на Финландия в полза на Русия години по-рано слага край на всякакви заблуди, че Швеция ще продължи да бъде велика сила.
"След спечелването на Норвегия политиката е насочена към това Швеция да не се намесва в споровете на големите сили, а да се развива като държава. И така и правим", казва Роберт Далсьо, старши анализатор в Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната. Тази политика позволява на Швеция да се развие и да проправи пътя си към модерна държава, след като в началото на 19-и век тя е е била "една от най-бедните и изостанали страни в Европа".
Докато Швеция се приспособява към новия си политически курс, през 1834 г. крал Карл Четиринадесети Йохан обявява неутралитета на страната. В писмо до британски и руски съдилища той призовава страните да уважат желанието на Швеция да стои настрана от конфликтите им.
Пазен в Държавния архив на Швеция и смятан за най-стария документ за неутралитета на страната, текстът гласи: "Бихме желали да стоим изцяло встрани от тези проблеми и че Швеция и Норвегия, запазвайки строг неутралитет спрямо воюващите страни, могат да заслужат с безпристрастното си поведение уважението и признанието на нашата система."
През годините неутралитетът на Швеция е бил поставян пред изпитания, особено по време на Втората световна война, когато страната иска от Германия да не бъде въвличана във войната.
"Втората световна война е момент, в който Швеция е на косъм от смъртта", казва анализаторът.
Много шведи вярват, че са опазили мира си заради неутралитета, но всъщност "сме били гъвкави в прилагането му: в началото на войната чрез отстъпки пред Германия, а по-късно чрез отстъпки пред съюзниците", заявява той.
По време на Студената война, когато Швеция и Финландия са буфер между НАТО и страните от Варшавския договор, много шведи и финландци смятат, че необвързването с нито един съюз е най-добрият начин да се избегне напрежението с Русия, силен съсед на юг в района на Балтийско море. Това обаче не значи абсолютен пацифизъм.
През 50-те и 60-те години на 20-и век военновъздушните сили на Швеция са четвърти по сила в света и страната има възможност да мобилизира около 800 000 мъже, включително резервисти, ако избухне война, казва Андреас Охлсон от Музея на шведската армия.
"Да си неутрален не значи да си наивен. Всъщност това е начин на мислене, според който трябва да сме независими, ако дойде война", заявява Охлсон.
С годините идеята за Швеция като глас на мира и неразпространението на ядрени оръжия се превръща в сърцевината на шведската идентичност. Страната, която е дом на институциите, свързани с Нобеловите награди, финансира програми за чуждестранна помощ, участва в мироопазващи мисии в чужбина и разчита на неутралния си статут, за да действа като посредник в регионални конфликти по света.
Улоф Палме, премиер на Швеция от 70-те години на миналия век, описва Швеция като морална суперсила, която трябва "да бъде активна в ситуации, при които други страни, в резултат на позициите им във външната политика, са неспособни да се включат".
Страховете от руската военна мощ започват преди векове и продължават през мрачните години на Студената война. През 1981 г. съветска подводница минава през Стокхолмския архипелаг, приближавайки се до главната военноморска база на Швеция. Следват дни на напрежение.
След Студената война страховете изчезват и Швеция намалява разходите си за отбрана. В последните години обаче държавата инвестира повече в армията си и подписва договори с НАТО, като участва в обучения с Алианса.
Ключов момент е и анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Русия през 2014 година.
През 2017 г. Швеция връща наборната военна служба. През следващата година на стратегически важния шведски остров Готланд в Балтийско море, северозападно от руската територия Калининград, е възстановен полк, който е бил разформирован през 2005 година.
С течение на времето за Швеция, която ясно споделя възгледите на Запада и е член на Европейския съюз от 1995 г., думата "неприсъединяване" става по-подходяща от "неутралитет".
"В продължение на 30 години ние се отдалечавахме от неутралитета, който никога не е бил толкова чист, и се приближавахме към позиция, предполагаща присъединяване към съюз", каза Далсьо. "И може да се каже, че това най-накрая приключи с присъединяването към НАТО", допълва той.