Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години. Ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които водят до загуба на биоразнообразие. Липсата на достатъчно мониторинг обаче оставя повечето случаи неразкрити.
Това е изводът в публикувания днес доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Проучването е изготвено на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави и обхваща периода между 2016 и 2020 г.
Изследването сочи, че повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%), забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%). Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Малката птица е смятана за деликатес в Италия и бива обект на "бракониерски туризъм" в Сърбия. Тя е изнасяна нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания.
Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени от тях видове, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.
В изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям - с цели 80 индивида. Тоест мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.
Същевременно много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани, дори и да бъдат докладвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство, а най-често прилаганата санкция е условна присъда. Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят ситуацията. Сред тях са:
създаването на специализирани полицейски звена
използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове,
използването на кучета, обучени да откриват отрови
увеличаване на финансовите ресурси
въвеждане на централизирана база данни
възможности за обучения в правоприлагащия сектор
подобряване на трансграничното сътрудничество.
България все пак постигна стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа, след като през тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа". Той е част от отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция "Национална полиция". Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс.
Защо престъпленията срещу природата са опасни?
За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.