"Сложно е да бъде арестуван и съден един ръководител, докато той е на власт. Повечето от случаите с действията на Международния съд са срещу ръководители, които вече не са на власт. В случая актът има морален, предупредителен, превантивен характер. Едва ли може да се говори за реално възможно действие", коментира международният анализатор Валери Тодоров в студиото на "Денят ON AIR".
От гледна точна на международното право - и Украйна, и Русия не са страни по Римския статут на съда в Хага, посочи той. "Украйна вече изпрати две декларации до Международния съд в Хага с искане да се разследват военните престъпления, което я поставя в статут на страна, която сътрудничи. Този тип разследвания са с подготвителен процес", допълни Тодоров.
Пред Bulgaria ON AIR той подчерта, че Русия е член на Съвета за сигурност но ООН и в такъв случай се изисква Международният съд в Хага да получи специален статут от Съвета за сигурност, т.е. да се разреши подобна юрисдикция.
"Русия също събира доказателства за военни престъпления от украинска страна. Дори към тези лица, към които са предявени обвинения, трябва да се установи кой е наредил. При претенциите на Международния съд в Хага има една особеност - говори се, че са прехвърлени незаконно през границата. Тук вече се задейства "Женевската конвенция", която разглежда действията в територии, в които има война. Децата във всички международни конвенции са под специална защита", подчерта международният анализатор.
Русия е наясно с това и твърди, че децата са евакуирани и не са депортирани, коментира той: "Този акт има по-скоро превантивен характер. Всеки ръководител трябва да знае какво го очаква."
Той посочи възможна хипотеза - ако съд в дадена страна осъди действията на президента, премиера или външния министър, тя може да го екстрадира и той да бъде съден от Международен съд.
"Различни екипи работят по твърденията на Украйна за военни престъпления. Действията ще бъдат предупреждения към военните", заяви международният анализатор.