Коментар на уважавания професионалист Симеон Николов, дипломат, публицист, експерт по международна сигурност. Той бе заместник-министър на отбраната 2005 – 2008 г.. Основател и ръководител на Център за стратегически изследвания в сигурността, отбраната и международните отношения. Също така е член на Атлантическия клуб и носител на неговата златна значка. За експертната си дейност е награждаван многократно както у нас, така и в чужбина. Главен експерт по "Международна политика и сигурност" в администрация на Президента.
Предприетото от Русия масирано нападение с ракети и дронове по цели в Украйна като военни командвания, енергийна и комуникационна инфраструктура бе зрелищно, но не толкова значимо във военно отношение. То постигна намаляване на триумфалните съобщения за украинска победа и бе разбрано като предупреждение, но същевременно даде възможност на президента Зеленски да изключи всякаква възможност за преговори и да увеличи натиска си към Запада с искания за още тежко въоръжение.
Ако Русия не бе реагирала на посегателството върху нейна стратегическа инфраструктура,
това щеше да се възприеме като слабост, особено след загубите й на бойното поле. Тази нейна реакция води до рязко ескалиране на конфликта, следствие от което е бързата реакция на американската страна: рязкото повишаване степента на бойна готовност на американските сили в Европа и свеждане на въоръжените сили планове за евентуална военна инвазия в Русия. Разкритието, че руската страна е била готова с плановете си за нанасяне на такъв масиран ракетен удар преди опита за взривяване на Кримския мост, както и информираността на Москва за военни планове на САЩ за военна операция в Русия, говори за сериозна и равностойна битка между разузнаванията на двете страни. Не случайно зачестиха по–свободни изказвания на политици, които вече не се смущават да потвърдят, че всъщност се води „прокси война“, това което експертите отдавна твърдят. Например думите на ръководителя на президентската канцелария в Киев Андрий Йермак, че „Победата на Украйна ще бъде победа на целия демократичен свят, но особено на САЩ“.
Няма съмнение, че с хибридни действия Русия цели да разколебае единството на страните от ЕС, но някои коментатори твърдят, че фронтът на безусловна подкрепа на Украйна започва вече леко да се пропуква. Основание за това намериха в подготвената от ЕС проекторезолюция за Общото събрание на ООН, която остро осъжда анексирането на украинска територия и настоява за изтегляне на руските въоръжени сили от Донбас, но не и от Крим. И което е най–важното– призовава за преговори с Русия. Натискът върху Украйна за преговори ще се увеличава.
Но истинските преговори трябва да се водят между Русия и САЩ, а не между Русия и Украйна. Затова усилията на турския президент Ердоган за организиране на група страни за преговори с Русия /САЩ, Великобритания, Германия и Франция/ имат по–голям шанс.
Украинското държавно ръководство и екстремистки среди в страната още от началото на войната се опитват да въвлекат НАТО в нея чрез все по–ескалиращи стъпки и провокации. Имаше вече прояви и на несъгласувани със САЩ инициативи, като например изявлението на президента Зеленски за ускорено приемане на страната в НАТО.
Няма съмнение, че опитът за взривяване на Кримския мост е организиран от украинска страна с използване ресурсите на украинското разузнаване, на въоръжените сили и специалните сили, защото това не би било в способностите само на екстремистки среди. Нещо повече, украински депутат заяви, че този терористичен акт е бил одобрен от САЩ. В това има логика, макар че очакванията на Зеленски и САЩ са били по–големи, защото тук трябва да се отчетат военните аспекти. Разрушаването на моста имаше смисъл, ако провали руската логистика и улесни украинските сили в операция за Херсон, непозволявайки на Русия да достигне до Одеса. Важно и за двете страни е да влязат в зимния сезон с укрепнали позиции, от които по–успешно да стартират през пролетта на 2023 г.
Споменаването на България в схемата за подготовка на терористичния акт на Кримския мост вероятно не е случайно. Вложеният в това смисъл можеше да бъде търсен в три направления. Първо, да повлияе на вътрешнополитическите процеси и решения в международен план. Второ, да е повод за „наказателни“ мерки, ако ситуацията ескалира, защото България е удобна цел, за разлика от Румъния и Полша, които имат по–добра противоракетна и противовъздушна отбрана. Трето, ако ЦРУ е замесено в подготовката на тази схема, както твърди украинския депутат, то американският замисъл е страната с най–голям дял от населението с проруски настроения да бъде завинаги откъсната от Русия след предизвикан евентуален руски наказателен удар срещу нея. Впечатляваща е бързинвата, с която руските специални служби разкриха схемата и участниците в подготовката на терористичния акт. В публикуваните данни обаче, няма факт, уличаващ България в пряко участие и не е отправено обинение към нас. Нещо повече, взривеният камион не е същият, който е преминал през България. И макар да не се посочва кога и къде е поставено взривното устройство, читателят логично ще предположи, че това е станало при претоварването на втория и взривен по–късно камион, т.е. на грузинска или най–вероятно в Армавир на руска територия. Затова прибързаните и емоционални реакции не бяха уместни. А действията на българското правителство бяха своевременни. Друг е въпросът, дали българските служби имат предварителен анализ на възможните рискове и набелязани мерки за тяхното посрещане.