Елитите и интелектуалците се държат така, сякаш пропускат някои много важни неща в цялата картинка на динамиката в международен план, пише в анализ Сергей Петров - Араджиони, политолог.
Може да е защото не искат да го приемат или по други съображения, но е много важно да разбираме, че светът няма да бъде същият. Няколко поколения привикнаха към определен порядък, който формира тяхното ежедневие, начин на живот и дори мислене.
Сега интелектуалците, анализаторите и коментаторите се сблъскват челно с няколко предизвикателства:
На първо място - прогнозирането е изправено пред предизвикателства и всички прогнози, независимо в коя сфера (военни, икономически, политически и т.н.), могат да констатират временна картина, на база съществуващи фактори, които се променят изключително бързо. Същото важи и за проучванията на обществено настроение. Това са констатации на нещо временно, което ще се променя десетки пъти в кратки периоди.
На второ място - хубаво е да се гледа на света през съществуващите модели в хуманитарните и социалните науки, но както знаем, там няма абсолютен консенсус и нито един от водещите модели не е единствен. Това е така, защото никой от тях не е съвършен. Освен това има още нещо, което пропускаме, освен несъвършеността. Моделите са разработени в минало време, особено най-популярните и са изградени на базата на други процеси в други времена и динамики. Не ги отричам, а напротив, просто подчертавам, че никой от тях не крие универсалната истина и не е инструмент за точни оценки и отправна точка за бъдещи прогнози.
На трето място - понякога се оказва, че старата школа е по-прецизна от най-комерсиализираната в посочените направления. Това е така, защото втората често е раждала своите заключения и теоретични модели под влиянието на различни субективни желания, положили основите на редица идеологически течения, а други - под опитите за критична оценка на последствията.
На четвърто място - тези научни направления от десетилетия се занимават със субективни опити за доказване на определени тези, които да бъдат в подкрепа на определени идеологически или друг тип субективни вярвания и желания. Това и други проблеми водят до силно ограничаване на потенциала за достигането на обективни модели.
Попадайки в някоя от бездънните улици, които тези предизвикателства изграждат, остава на заден план мисленето относно бъдещето, но по най-обективния начин, доколкото това е възможно.
И тук стигаме до липсата на желание за приемане на реалността и констатирането на нещо много важно: Светът няма да бъде същият.
Не защото има военен конфликт, а заради спецификите на точно този конфликт, таймингът и причините за него и заради начинът, по който той се развива. Това принуждава лидерите да се събудят от своята удобна дрямка и да вземат решения, за които не е ясно какви ще бъдат отговорностите и последствията.
Дори не искам да включвам тук вероятността за ядрена война. И без нея, ще настъпят важни промени.
Ще се променят фундаментално икономическите модели и целите вериги, които изградиха нашето ежедневие, мислене и поведение. Тези сериозни промени все още изглеждат като илюзия за мнозина, но ще дойдат много скоро.
Ще настъпят промени и в най-неочакваните сфери на човешкия живот. Това ще доведе до нови обществени предизвикателства. И това следва да бъде коментирано и разисквано. Всяко друго злободневно нищене прилича повече на опит за прогнози и залагания от спортната сфера.