"Едва ли са верни сметките на ал Джолани да спечели доверието на американците, предоставяйки данни за местонахождението на джихадистките главатари-конкуренти. Трудно е да се повярва, че Хаят ат тахрир би формирала международно одобрена автономия в Идлиб. Това не би станало дори, ако ал Джолани смени за пореден път името на организацията си. Както ал Нусра, така и Хаят ат тахрир, са в списъка на терористичните организации на ООН." Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Срещата преди 10 дни между Путин и Ердоган относно обстановката в Сирия, даде отражение върху поведението на Хаят ат тахрир /бивша ал Нусра/. От руска страна е бил даден ултиматум за изпълнението на споразумението от Москва, договорено между двете страни през март 2020 г. В него основен момент е освобождаването на пътя Алеппо-Латакия от радикалните групировки, жизнено важен за икономиката на Сирия, която се контролира от Асад. Въпреки обещанията на Анкара, това и до ден днешен не е сторено. Икономическата столица на Сирия – Алеппо няма свободен излаз до Средиземно море, което усложнява и без това катастрофалното икономическо положение на управляваните от Асад територии.
Натискът, който се засили от сирийската армия и руснаците върху позициите на радикалите,
подсказа на турците, че ако те не го направят, това ще бъде сторено от Москва и Дамаск. Тогава обаче обстановката ще се усложни, тъй като при съвместно руско-сирийско настъпление на север, няма да има изтегляне. Става въпрос за около 20% от територията на провинция Идлиб, която се контролира от ислямски радикали, които съжителстват с Хаят ат тахрир, ръководена от Абу Мохамед ал Джолани.
Новото в ситуацията не е, че Турция и създадената от нея Сирийска национална армия /СНА/ контактуват директно с Хаят ат тахрир. Последната е инструмент в ръцете на турското командване. Интересното е излизането на показ на етническия състав на терористичния анти-Хаят ат тахрир ъндергаунд в Идлиб. Той доминиращо произхожда от постсъветското пространство. Второто са опитите на главатаря на бившата ал Нусра /уж прекъснал връзките си с Ал Кайда/, да се еманципира и да претендира за създаването на „автономия“ в Идлиб, по подобие на администрацията на кюрдите в североизточната част на Сирия. За подобно нещо му трябва признание от САЩ. Близки до Хаят ат тахрир анализатори считат, че ал Джолани може да следва пътя на лидера на прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/ Мазлум Абди. Последният от член на обявената в САЩ терористична организация ПКК, се превърна във верен съюзник на Вашингтон.
Сирийски теренни източници съобщават, че на 25.10.2021 лидерът на Хаят ат тахрир е сключил споразумение с Мурад Маргушвили /панкиски чеченец/, чието партизанско име е Абу Муслим ал Шишани. 169 члена на неговата банда - „Джунуд аш шам“ е трябвало на напуснат областта Ямдия в планината Джебел ат Туркман, в най-северозападната част на Сирия, без да бъде определено мястото на тяхното предислоциране. Изтеглянето е пропаднало, тъй като съюзническа на ал Шишани терористична група, наречена „Джунд алла“, ръководена от азера Абу Фатима ал Азри е влязла в престрелка с Хаят ат тахрир. Причината била свързана с искането от страна на хората на ал Джолани ръководствата на двата отряда да им предадат хора, които се издирват от съда в Идлиб за мародерстване, кражби и рекет. Стигнало се до престрелки с тежки оръжия, като азерите дори изпратили атентатор самоубиец срещу Хаят ат тахрир.
Прочистването от ал Джолани на въпросните банди има стратегическа цел.
Хаят тахрир иска да си осигури пълен контрол на сирийско-турската граница. Най-вече става въпрос за установяване на власт над алтернативните на централния КПП „Баб ал хауа“ малки КПП-та. В момента той също е под контрол на Хаят ат тахрир, но при по-сериозно настъпление на обединените сирийско-руски сили, той ще е първата им цел. Ал Джолани иска да си осигури достатъчно надеждни канали за продължаването на трафика на контрабандни стоки и хора между двете държави. Освен това, ако се постигне съгласие за допускане на хуманитарни помощи в Сирия, е възможно те да влязат именно през малките КПП-та.
Наблюдатели са на мнение, че ал Шишани няма потенциал дълго време да устоява на Хаят ат тахрир. Вероятно неговата банда „Джунуд аш шам“ ще има съдбата на бившите съюзници на ал Джолани. Става въпрос за фронта „Туар Сурия“, ликвидиран през 2014 г., формацията „Нуредин Занки“ прогонена от Идлиб в Африн през 2017 г. Джихадистите от друга известна терористична организация „Ахрар аш шам“ се спасиха, единствено след като се вляха в по-късно формираната протурска СНА.
На този етап особено последователен е ал Джолани в ликвидирането на формации, съставени от чужденци, обикновено носещи партизански имена „ал мохаджир“. Изглежда, че засега изключение прави доминираната от уйгури Туркестанска ислямска партия /ТИП/. Вероятно Анкара има специален поглед към нея. Уйгурите имат особен потенциал в сунитските терористични организации. Те са гръбнака и на ИДИЛ-Хорасан, действащ в източната част на Афганистан. В същото време, всички останали, особено рускоговорящите, бивши граждани на постсъветското пространство са все повече изолирани от местните радикални организации, съставени предимно от сирийци. На нито един техен призив за помощ няма отклик. Нещо повече последните, представено от групи като „Джеиш ал бадия“, „Сария ас сахел“, „Джаиш ал малахим“, „Джунд аш шария“ и други формираха единна бригада, чийто числен състав надхвърли 1 800 души. Особена роля в командването на тази обединена сила играе формацията Хурас ад дин, командвана от Абу Хамам аш Шами. Специалисти предполагат, че единствената солидарност, изразена от местните джихадисти към чужденците е стимулирането на уйгурската ТИП да опита посредничество между чеченеца ал Шишани и сириеца ал Джолани.
Вероятно, насочването на ударите и предоминиращо ликвидирането на рускоговорящите чужденци е вид тактически ход в стратегията на ал Джолани. То е в унисон с вече цитираното турско-руско споразумение. Те са по-слаби от местните. В същото време то е и вид послание към Хурас ад дин, които са основните конкуренти на Хаят ат тахрир в Идлиб. То се изразява в „Подчинение или ликвидация“. Експерти предполагат, че именно хората на ал Джолани предоставят разузнавателна информация на турската армия, а от там и на американските антитерористични части, намиращи се в базата Инджирлик. Няколко пъти в годината дронове, излитащи от тази турска база нанасят смъртоносни удари срещу различни лидери на въпросни терористични организации. През последните две години именно ръководни кадри на Хурас ад дин станаха мишени на американските ракети, тип нинджа на територията на Идлиб.
Едва ли са верни сметките на ал Джолани да спечели доверието на американците, предоставяйки данни за местонахождението на джихадистките главатари-конкуренти. Трудно е да се повярва, че Хаят ат тахрир би формирала международно одобрена автономия в Идлиб. Това не би станало дори, ако ал Джолани смени за пореден път името на организацията си. Както ал Нусра, така и Хаят ат тахрир са в списъка на терористичните организации на ООН.