От форума на Г-20 в Рим през уикенда не бива да се очакват глобални пробиви. Форматът на срещата обаче ще даде възможност на страните членки да набележат пътища за сътрудничество, смятат анализатори, говорили пред руския в. "Известия".
Лидерите на най-големите икономики ще обсъдят в Рим климатичните промени, борбата с COVID-19, енергийната криза и ситуацията в Афганистан. Те ще разговарят присъствено за пръв път от началото на пандемията, посочва изданието.
"Практически всяка подобна среща досега включваше два дневни реда - реакция на остри проблеми и дискусия за дългосрочните тенденции в глобалната политика. Така ще стане и сега", прогнозира руският политолог Андрей Кортунов.
По думите му към първата група теми спадат днес уреждането на ситуацията в Афганистан и сътрудничеството в преодоляването на последиците от пандемията. Колкото до стратегическите проблеми, Г-20 ще обсъдят преминаването към устойчиво развитие в рамките на 15-годишната програма на ООН, енергийния преход с оглед отделните решения на страните и противоположните тенденции за регионализация на световната икономика.
"На форума лидерите ще могат да потвърдят ангажиментите си към най-актуалните световни проблеми като пандемията и промените в климата", посочва италианският наблюдател Еторе Греко.
Все още обаче е огромна дистанцията между заявените цели и осъществяването им. Това сочи твърде ограниченият достъп до ваксини, особено в Африка и други рискови региони. Има надежда да бъдат обявени нови механизми, осигуряващи по-добра координация между членките на Г-20 в управлението на здравеопазването, заявява експертът. "Днес многостранните системи са разклатени, трябва да се изграждат наново", подчертава германският му колега Александър Рар.
Държавите от Г-20 още не са формирали единен подход към признаването на ваксините и националните ваксинационни сертификати. Необходим е напредък по въпроса и може би това ще стане в Рим, допълва руският аналитик Андрей Бистрицки.
Страните участнички все още не успяват да разработят единна логика и в подхода към ситуацията в Афганистан, при все че се водят консултации по въпроса. На срещата се очаква продуктивна размяна на мнения. Необходими са разумни стъпки в сферата на хуманитарната помощ за афганистанците и създаване на лостове за натиск върху новите власти в страната, казва той.
"Зеленият" дневен ред също разцепи страните от Г-20 в навечерието на форума. Не всички участнички подкрепят отказа от въглищата в производството на електроенергия, посочват експертите.
Различни са и мненията кога светът ще може да намали емисиите на парникови газове до нулата и да стане климатично неутрален. Европа си поставя като цел 2050 година, Русия и Китай - 2060, а Индия като развиваща се страна изобщо не поема подобни ангажименти. "А и в някои западни страни някои мерки срещат растяща съпротива", отбелязва Еторе Греко. Според Андрей Кортунов обаче, макар да не се очертава консенсус, страните се движат към сближаване по въпроса.
"Трудни ще бъдат и дебатите за енергетиката по време на прехода към въглероден неутралитет. С оглед газовата криза в ЕС Германия специално ще открои тази тема на форума", изтъква Александър Рар. Канцлерът Ангела Меркел вече заяви, че страните от Г-20 трябва да обмислят потребностите от енергийни ресурси, трансформирайки икономическите си модели, напомня той.
Световните лидери ще трябва да продължат обсъжданията на международната климатична конференция КОП26 в Шотландия, започваща в неделя. Председателят й Алок Шарма вече обърна внимание, че резултатите от лидерската среща на страните от Г-20, произвеждащи 80 на сто от световните вредни емисии, ще са "решаващ фактор" за успех в Глазгоу, добавя "Известия".