Основните спънки пред конференцията по климата на ООН

Представители на близо 200 държави ще се срещнат в Глазгоу, Шотландия от 31 октомври до 12 ноември за климатични преговори за засилване на действията за справяне с глобалното затопляне, предприети съгласно Парижкото споразумение от 2015 г.

На фона на екстремни метеорологични явления по света и след доклада за климата на ООН, който предупреди, че глобалното затопляне е напът да излезе извън контрол, действията на правителствата на тази конференция ще определят дали тя ще бъде успешна, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Ето някои от проблемите, които трябва да бъдат решени:

ОБЕЩАНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

Преди шест години в Париж страните се съгласиха да намалят емисиите на парникови газове, за да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий и в идеалния случай - до 1,5 градуса по Целзий. За да стане това, емисиите трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г. и да достигнат нетно нулево ниво до около средата на века. Тъй като конференцията на ООН беше отложена миналата година заради пандемията от коронавирус, тази година е крайният срок за държавите да обещаят да се ангажират с още по-сериозно съкращаване на емисиите (тези ангажименти се наричат национално определени приноси или НОП).

В анализ на ООН на нови или преработени НОП, подадени до края на юли, се посочва, че до 2030 г., тези 113 държави заедно ще намалят емисиите си с 12 процента от нивата от 2010 година.

Но според анализа, комбинираните налични НОП на всички 191 страни от Парижкото споразумение заедно се равняват на повишение с 16 процента на емисиите на парникови газове през 2030 г., сравнено с 2010 година.

Досега около 120 държави са подали преработени НОП, но липсва съгласуваност и няма обща времева рамка за изпълнение на ангажиментите. Има и разнообразие в подходите в различните НОП, което затруднява сравнението им.

Преговарящите трябва да договорят и общи срокове за бъдещи съкращения на емисиите.

Основни източници на емисии като Китай, Индия, Саудитска Арабия и Турция, които заедно са отговорни за около една трета от световните емисии на парникови газове, тепърва предстои да внесат подсилени НОП и трябва да направят това на тази конференция, наречена КОП26.

ФИНАНСИ

Още през 2009 г. развитите държави се съгласиха да събират по 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помагат на развиващите се страни да се справят с последиците от климатичните промени.

Въпреки това според последните данни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2019 г. правителствата на развитите държави са събрали 79,6 милиарда долара за уязвими страни, което е с 2 процента повече от 78,3-те милиарда долара, събрани през 2018 година. Експерти казват, че неспазването от богатите държави на целта от 100 милиарда долара годишно може да доведе до загуба на доверие на преговорите за климата. Освен това трябва да бъде постигнато съгласие за нова финансова цел за периода от 2025 г. нататък.

ЗАГУБИ И ЩЕТИ

Правителствата се съгласиха да се справят с последиците от климатичните промени в развиващите се страни, но няма подробности за отговорности или обезщетения - ябълка на раздора за много от по-бедните държави.

През 2019 г. беше създадена платформа за предоставяне на техническа помощ за държави, изложени на риск, но развиващите се страни искат по-стабилен механизъм, който да включва финансиране.

ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

Президентът на КОП26 от Великобритания Алок Шарма каза, че иска на тази конференция енергията от въглища да бъде оставена в историята. ООН призова за постепенно отказване на страните от ОИСР от въглищата до 2030 г., но министрите на околната среда от групата на 20-те големи икономики не се споразумяха за срок.

ЧЛЕН 6

Все още няма постигнато съгласие по Член 6 от Парижкото споразумение относно ролята на пазарите за въглерод и споровете около него продължават още от сключването на пакта. Напредъкът по него прекъсна по време на последните преговори през 2019 година. Този член призовава за водене на "строга отчетност", за да бъде избегнато "двойното броене" при съкращаването на емисиите. Той има за цел и да установи централен механизъм в ООН за търговия с въглеродни кредити от намалени емисии, генерирани от нисковъглеродни проекти.

Климатичните промени: Какви са икономическите рискове?

Последвайте канала на