Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков. Той е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Снимките, които ви предоставям са от туитър акаунта на Забибула Муджахид, говорителя на талибаните. Събитието е вчерашния митинг на площада на град Фейзабад, столица на провинция Бадахшан. Тя е стратегическа, тъй като единствена граничи с Китай.
Афганистан и Китай имат 79 км граница, но нямат КПП. Тя е изключително чувствителна за китайската национална сигурност, тъй като граничи с размирната провинция Синджан. Тя е населена предимно с уйгури, които създадоха радикални ислямистки групи, част от които в момента са в Сирия, по-точно в провинция Идлиб.
На митинга представителят на талибаните е казал, че жителите на града няма да имат никакви проблеми с Ислямското емирство. Това означа, че
талибаните се стремят да възстановят своята протодържавност,
която между 1996 и 2001 се наричаше Ислямско емирство Афганистан.
Припомняме, че е много интересен фактът, че талибаните не се забавиха за превземат основния КПП на афганистанско-пакистанската граница. Властите от Исламабад прогониха нахлулите на тяхна територия бягащи афганистанци, след промяната на контрола в този регион. В същото време специалисти припомнят, че през него преминава жизнено важен коридор на афганистански хероин. Пътят от него стига до пристанище Карачи – икономическата столица на Пакистан. Счита се, че от него излиза най-голямата част от афганистанския бял прах, с дестинация по цял свят. Така се получава парадоксът на две съседни пакистански пристанища. Едното – Гуадар, е вратата на китайската икономическа-геополитическа инициатива „един пояс, един път“, а другото – бившата столица Карачи – портът за износ на смъртоносния бял прах, чието производство е гръбнакът на афганистанската икономика и поминък за огромна част от афганистанското общество. Още по-парадоксално е, че двата канала се пресичат някъде на територията на средноазитската държава.