Въз основа на резултатите от проучването учените предричат, че климатичните промени могат да доведат до по-вирулентни вариации на чумата в Северен Китай и Северна Америка с увеличаването на влажността в тези части.
За целта те изследвали връзките между промените в климата и епидемиите в периода между 1850 и 1964 г., когато 1,6 милиона души се заразили с чума. В анализа попаднали и статистически данни за случаи на болестта за период от 500 години на 120 места на територията на Китай.
Резултатите от изследването показали ясна връзка между количествата на падналите валежи и честотата на появата на чума. Така например повечето валежи в северните сухи области на Китай водели до увеличаването на болестта. Подобно било и положението в Северна Америка и в някои от сухите области в Африка. В други традиционно влажни области, които ставали още по-влажни, пък се наблюдавал спад в заболеваемостта. В трети случаи пък страни, чиито климат ставал по-сух в следствие на периоди на затопляне, чумата също се активизирала.
Анализирайки ситуацията учените достигнали до извода, че всичко зависело от специфичните условия, които климатът предоставя за размножаването и разпространението на местните популации от плъхове, които пренасяли заразата.
Причинител на чумата е бактерията Yersinia pestis. Тя се принася от черния плъх и е отговорна за трите основни вида чума, заразяващи човека: бубонната чума (позната и като Черната Смърт), септичната и белодробна чума. Заедно тези болест са били отговорни за смъртта на милиони хора по света, включително и на една трета от европейската популация по време на Средновековието (между 1347 и 1351 г.).
Въпреки че модерните антибиотици ефективно се борят със заболяването, Световната здравна организация съобщава за хиляди нови случаи всяка година, а смъртоносната бактерия се приема като потенциално биологично оръжие.