Актуален анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. След два дни интензивни преговори в Иран генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси даде пресконференция, на която той оповести, че иранската страна се е съгласила на отсрочка от 3 месеца за продължаването на инспекциите на експертите на агенцията в ядрените обекти на Ислямската република. Той не предостави допълнителни детайли, но се разбра, че преговорите, в които са участвали външният министър Мохамед Зариф и председателят на иранската Агенция за ядрена енергия Али Акбар Салихи, са били трудни.
Причина за това е гласуваният през декември от доминирания от консерваторите парламент закон, съгласно който, ако не бъдат вдигнати нефтените и банковите санкции на Иран, се прекратява действието на временния протокол към сделката /5+1/. Правната норма влиза в сила днес, на 23.02.2021. Временният протокол урежда режима на инспекциите на експертите на МААЕ в Иран. Всъщност, според Зариф, законът ще премахне 20-30% от улесненията, които до този момент са били предоставени на експертите. Не е ясно каква е била уговорката между Гроси и Салихи, но според експерти, изненадващия характер на инспекциите остава. Новото е обаче, че те вече няма да могат да бъдат записвани. Няма да бъдат допускани камери на местата на посещението на експертите на МААЕ в Иран.
Това представлява „средната линия“, по силата на която и двете страни се съгласяват да продължат взаимоотношенията. Тя обаче е палиативна /едва 3 месеца/, по време на която основните фактори трябва да направят допълнителни ходове, ако искат да спасят споразумението от 2015 г. Всъщност настоящата договорка в Техеран е по-скоро демонстрация на желание от двете страни да се направи нещо.
Същинските преговори остават, на този етап, нереализирани.
Нещо повече, няма яснота как ще се развият и кой ще бъде двигателят им.
Новата американска администрация заяви, че има желание да се върне в споразумението и даде доказателства за това – приемането на провеждането на заседание на представители на групата 5+1 и Иран, отказ от налагане на санкции на Иран от ООН, конкретни политически актове в Йемен /спрямо проиранските проксита хутите и оттеглянето на подкрепата за Саудитска Арабия за войната в тази арабска страна/. Съветникът по национална сигурност на Джо Байдън Джак Съливан заяви, че досега
Техеран не е дала отговор дали иска да се започне диалог с европейско посредничество.
Иранската страна обаче е категорична, че ще седне на масата на преговорите, когато бъдат вдигнати американските санкции. На този етап, Вашингтон не дава сигнал, че това ще се случи. Той поставя условия, че Иран трябва да се откаже изцяло от своите нарушения на клаузите на споразумението от 2015 г. Това стана поетапно, след оттеглянето през 2018 г. на администрацията на Доналд Тръмп от договора. Така се стигна до обогатяване на минимални количества /3,5 грама/ уран до 20%, което е сериозна стъпка към създаването на ядрено оръжие. Интересното е, че и двете страни използват сходни изрази за оценка на настоящите медийни преговорите, а именно “....топката е в иранското, съответно американското поле....“
На този етап ситуация изглежда доста трудна,
тъй като двете страни отстояват взаимно отричащите се позиции. Нещо повече, съюзниците на САЩ в Близкия Изток /Израел и арабските страни от Персийския залив/ не изглеждат ентусиазирани от действията на новата администрация на Белия дом. Експерти считат, че Израел остава разделен по отношение на преценката на събитията. Запознати отстояват мнението, че премиерът Нетаняху е категорично против договор с Иран /такава винаги е била неговата позиция/, а част от представители на силовите институции са за „подобрен договор“ с Ислямската република.