Америка днес е много по-различна страна от онази, в която на 15 януари 1968 г. на младата възраст от 39 години Мартин Лутър Кинг е покосен от куршума на убиец, коментира Ню Йорк таймс.
САЩ два мандата бяха управлявани от президент афроамериканец (Барак Обама)- нещо, което Кинг сигурно е смятал, че дори децата му никога няма да видят. Днес е нещо обичайно чернокожи да заемат висши постове в кабинета, Върховния съд, Сената, а също и в Камарата на представителите и като губернатори на щати. Расата вече не е пречка за заемането на изборна длъжност.
Тук в Ню Йорк, Карл Хийсти през 2015 г. стана първият чернокож председател на щатско законодателно събрание; през 2019 г. Андреа Стюарт-Къзинс стана първият чернокож лидер на мнозинство в щатски Сенат. А конгресмен Хаким Джефрис от Бруклин е силен кандидат да стане първият афроамериканец председател на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ.
Подобни постижения със сигурност биха зарадвали доктор Кинг, защото докато се случи това, измина дълго време. И то се случи, защото движението, на което Кинг беше публичното лице, преобрази из основи американската чувствителност.
Родено в южняшките църкви, движението за граждански права предизвика бяла Америка да се очисти от расизма. То постигна това чрез нравствена сила, ненасилие, призив за вяра, призив за гражданско неподчинение срещу несправедливите закони и призив за пълно равноправие.
Кинг постигна целите си не чрез принуда, а чрез убеждаване - и чрез показване на прекалено честото варварство на тези, които искаха да запазят несправедливостта. Тогава нищо чудно, че Мартин Лутър Кинг-младши с постигнатото само за 13 години на публичната сцена влезе в американския пантеон. Но той вероятно щеше да бъде и ужасен, и то не само от несправедливостите, които са останали. Сигурно щеше да бъде огорчен от факта, че макар и за младите афроамериканци вече да няма пречки да ходят на училище, доста често те са лишавани от качествено образование - и затова те отпадат от образователната система или завършват, но без нужните знания и умения, за да бъдат продуктивна част от обществото.
Подозираме, че той щеше да бъде обезпокоен и от свръхчувствителността и засилващата се политическа коректност в днешните обсъждания за расата - почти пълната невъзможност за честен диалог и настояването на прекалено много хора да поставят етикет на всички, които не са съгласни с тях, че са расисти.
Той със сигурност би приветствал духа и страстта на движението "Животът на чернокожите има значение" - но и с някои силни думи за задължението на лидерите да внасят дисциплина във всяка демонстрация, за да бъдат избягвани хаосът и насилието, които силно подкопават каузата. Като страстен поддръжник на Израел той щеше да бъде дълбоко обезпокоен от изоставянето на еврейската държава от много от тези, които бяха негови съюзници и привърженици. И щеше несъмнено да бъде огорчен от факта, че все още не сме разбрали напълно мечтата му за време, когато хората ще бъдат преценявани не по цвета на кожата си, а според своя характер.
И, макар и приветствайки прекрасната проза на писатели като Та-Нехиси Коутс, той щеше да се натъжи от песимизма им относно възможностите за истинско и пълно расово помирение.
Защото посланието на Кинг беше универсално послание за достойнство и равноправие за всички: Нека не задоволяваме жаждата си за свобода, като пием от чашата на огорчението и омразата.
За това ние почитаме доктор Кинг за целите, към които той се стремеше и които той до голяма степен постигна - и за визия, която страната все още се опитва да осъзнае напълно.
Наследството на Мартин Лутър Кинг е това, че той успя да се бори с несправедливостта, апелирайки към най-възвишените стремежи на американците. И именно за това нацията с право го почита днес.