Вчерашният втори тур на президентските избори в Полша, на които един срещу друг се изправиха досегашният държавен глава Анджей Дуда и кметът на Варшава Рафал Тшасковски, е сред темите в електронните издания на много британски и американски вестници.
Лондонският в. "Гардиън" отбелязва, че предизборната кампания е била изтощителна и за кандидатите, и за гласоподавателите и се е провела в сянката на кризата с коронавируса и едно отлагането на вота, който трябваше първоначално да се състои през май.
Освен това, имаше и обвинения, че управляващата във Варшава партия "Право и справедливост" е настоявала гласуването да се състои, преди да се почувстват икономическите последици от до голяма степен успешните карантинни мерки в страната.
Въпреки трудните обстоятелства, налице бе широк консенсус, че поляците бяха изправени пред взимането на много важно решение за бъдещето на страната, а изборите послужиха като референдум дали да се запази либерално-демократичният конституционен ред, установен след рухването на комунизма, или не, посочва "Гардиън".
Изданието цитира ветерана политически коментатор на варшавския седмичен вестник "Политика" Адам Шосткевич, че най-просто казано, Дуда и Тшасковски са лицата на две различни Полши. Докато Тшасковски е отъждествяван с космополитната полска традиция, която е либерална, интернационалистка и проевропейска, Дуда представлява една Полша, която е провинциална, консервативна и втренчена в себе си, каза Шосткевич. Той добави: Точно това ни разделя и винаги ни е разделяло, и сме виновни за това.
Рафал Тшасковски
"Гардиън" посочва също, че в центъра на политическото разделение е и спорната роля, която играе Католическата църква в полския обществен живот, а Дуда има подкрепата на влиятелната църковна йерархия. "Изходът от гласуването е свързан и с факта, че докато за привържениците си Дуда е идеалният кандидат, избирателите на Тшасковски виждат в негово лице разумен компромис, по-малката от две злини", казва Шосткевич, цитиран от "Гардиън".
Британският всекидневник "Индипендънт" пише, че преизбирането на Анджей Дуда - съюзник на управляващите националисти от партията "Право и справедливост", е от решаващо значение за пълното осъществяване на дневния ред на правителството. А той включва съдебни реформи, които Европейският съюз смята за недемократични.
За "Право и справедливост", която от 2015 г. контролира долната камара на парламента, вторият мандат на Дуда ще означава три години непрекъснато управление, тъй като следващите редовни парламентарни избори трябва да са през 2023 г.
"Въпреки всичко, за пръв път от 2015 г. не се обсъждаше мащабът на победата на "Право и справедливост", а дали въобще тя ще победи", коментира вестникът, цитирайки полски анализатор.
Вестник "Ню Йорк таймс" изтъква в материал за полските избори, че този вот за президент по всеобщо мнение е най-важният от падането на комунизма през 1989 г. насам. "Това са и първите президентски избори в Европа от началото на кризата с коронавируса", отбелязва американският всекидневник.
Изданието прогнозира, че победата на Дуда ще е възможност за управляващата партия да продължи да променя страната по начин, който според критиците подкопава открития политически дебат и върховенството на закона.
Според в. "Вашингтон пост" високата избирателна активност на президентските избори вчера е показала, че полската демокрация е жизнена. "Има обаче и лоша новина, тъй като гласуването е демонстрирало също, че полското общество е разделено наполовина, на отделни лагери", допълва вестникът.