Съжалявам, но твърдението, че няма расизъм, ми звучи точно толкова тъпо, колкото и „Земята е плоска“. Сякаш родено от един и същи капацитет мозъчна дейност, който, за съжаление, е с отрицателна стойност.
Да, господа, IQ-тестът ви излезе… отрицателен е…
Сега… аз ще пиша за САЩ, но пък, ако вие видите някаква прилика с някакво друго място (например мястото, на което живеете)… то това си е изцяло плод на вашето въображение.
Преди няколко дни някакви българи в САЩ, които се наричат журналисти, обяснили, че в САЩ няма расизъм и за пример бил даден Обама – ето един чернокож даже им бил станал президент…
Чернокожият президент на САЩ, който изкара два мандата в Белия дом. Единият (единствен!!!) чернокож президент, след поредицата от 43-ма бели преди него, беше даден като пример за липсата на расизъм.
Въобще не се заблуждавам, че хората са длъжни да търсят, виждат и намират проблемите, които не са техни, но ми е невъзможно да го приема, когато тази „слепота“ идва от някой, който се кичи с титлата „журналист“. Невежеството не е забранено за почти всички хора. Журналистите обаче са сред малкото изключения. Като например – не е проблем да си нисък, но разбираш защо не може да играеш в NBA, нали? Може да си си зачукан в девета глуха на невежеството, колкото си искаш, стига да не си публично изразяващ мнението си „журналист“.
Сега – защо толкова хора почти получиха оргазъм от удоволствието да чуят, че „расизъм нямало“ и че чернокожите само преиграват и че всъщност те били мързеливи… та, защо това се случва е друга тема. Но да си журналист съвсем не означава да казваш на хората това, което искат да чуят, за да те харесват, а означава да казваш истината. Разбира се, не изключвам възможността да съществуват и журналисти расисти.
Подобен тип поведение ражда следната реакция:
Убийство на чернокожи – реакция нула (да не кажа „радост“), митинг на ККК – реакция нула, още едно, две, три, десет убийства на чернокожи – реакция: „Ай стига ни занимавахте с тия!“
Показват клип със счупени витрини на магазин – реакция: всички са възмутени.
***
Ще започна с най-ранната в живота проява на расизма в САЩ – образованието.
Не знам дали знаете, но обществените (това означава „не скъпите частни“) училища в Щатите се финансират от данъците на общността (квартала, ако щете), в която се намират. Това означава, че няма централно финансиране – тоест: почти без пари отвън. Евтините квартали са бедните квартали. Това са кварталите с чернокожо население. В тези бедни училища преподават малко учители на много деца в препълнени класни стаи. Качеството е много ниско. Учебниците са стари. Старите учебници са често расистки и в тях се учи една доста преиначена история. Това – последното – е колосален проблем, но няма да се спираме на него сега. Ще продължим само с фундаменталните гафове на расизма. Чернокожите нямат шанс за много извънкласни занимания и допълнително обучение.
Всичко това започва преди няколко поколения, когато федералните и областните власти разделят зоните в градовете и населените места на такива, в които е желателно да има инвестиции и такива, в които – не. Това се нарича RedLining (буквалният му превод звучи малко глупаво на български: „подчертаване с червено“).
То си е просто един вид зониране, което спира инвестициите в „онези квартали“
и блокира населението им от израстване. Всичко това става на фона на лъжливите приказки за равенство и интеграция.
Шансовете на бял и чернокож в Америка за приемане в колеж са различни. Шансовете им да вземат заем от банката за купуване на жилище или започване на бизнес се разминават в пъти. Това е защото от десетилетия банките и застрахователите използват картите от споменатото вече зониране (RedLining), за да преценяват на кого да отказват пари. Изследване още от осемдесетте години на 20 век, проведено в Атланта, Джорджия, показва, че банковите служители са по-склонни да отпускат заеми на бедни бели американци, отколкото на по-заможни афро-американци.
Затова с годините оттогава са натрупани такива разлики, че на всеки $100, притежавани от бяло американско семейство, отговарят едва $5, притежавани от чернокожо американско семейство.
Разликата е 20 пъти.
Да приемем, че въпросният чернокож човек е извадил късмет и, въпреки скапаното си образование, липсата на пари у родителите му и фактът, че всички му казват, че няма смисъл, все пак е успял да се класира и да го приемат в колеж…
… отваряме една голяма скоба тук-----> приемането в колеж в САЩ се смята за най-добрият и сигурен начин да подсигуриш за себе си и евентуалното си семейство добър живот за в бъдеще, защото това осигурява добрата работа и добрата заплата…
… та – приели са го в колеж. Чудо №1 се е случило. Някак си намира пари за таксите – чудо №2 се е случило. Намира пари да се издържа и т.н. Накрая завършва. Шансовете на чернокож да си намери работа в САЩ са два пъти по-малки. Източник на това заключение е изследване на Харвард от 2017 г., озаглавено: “Whitened Resumes: Race and Self-Preservation in the Labor Market”.
Изследванията, разбира се, са за хората, които обичат истината, докато другите, които обичат да мразят и винаги казват неща, като: „Аз не съм расист, НО…“, избират да дават за пример няколкото компании, които са назначили чернокожи, за да си направят расова реклама за толерантност. Именно тези няколко примера се използват от консерваторите, за да обясняват, че „масово“ фирмите назначават некадърници, само защото са чернокожи, за да се правят на толерантни и така ощетяват горките онеправдани бели хора.
Getty Images
Да се информираш за фактите често те изправя пред това да разбереш, че фактите са в разрез с личните ти убеждения и не могат да подкрепят желанието ти да мразиш. Съответно фактите са за боклука. Всички предпочитат да слушат някакъв човек, закичил се с титла като „журналист“ например, който казва, че няма расизъм или още по-интересното: че расизмът е с обратен знак.
Ето още едно изследване (източник: Bureau of Labor Statistics), според което нивото на безработица сред чернокожите е ДВОЙНО по-голямо отколкото сред бели, ДОРИ при онези, които са завършили колеж. Накрая расистите, които не обичат да ги наричат расисти, по някаква причина, казват, че чернокожите американци просто са мързеливи и не им се работи.
Сега да видим защо някои хора имат такава крещяща нужда да вярват, че са онеправдани, защото са бели
и че чернокожите (заради квота) или мексиканците, имигрантите и нелегалните са им „взели работата“. Защото, според мен, са некадърни и мързеливи, съответно не са постигнали нищо, а имат желанието да са. Затова находчиви политици, които нямат морален проблем да използват расизма, им натякват, че те всъщност са жертви. Аз лично си мисля, че ако Джамал е дошъл от Уганда или Хорхе е дошъл от Мексико, без да знае английски и трябва да се крие, защото е нелегален… и въпреки това е взел ТВОЯТА работа… може би не е трябвало да я работиш поначало, защото уменията ти са колкото на изкривен уличен стълб и си точно толкова полезен.
Но да приемем, че чудесата за даден чернокож човек са се случили и той е постигнал това да има и образование, и работа, и добра заплата. Историята на Шола Ричардс, която той сподели на 28 май, малко след като САЩ се изправи на нокти заради убийството на Джордж Флойд, разказва за това, че той има добра заплата и работа, и затова си е купил хубава къща в хубав квартал. Той е висок метър и деветдесет и с атлетично телосложение, но всеки път, когато излиза на разходка, взема кучето си и малката си дъщеря, защото се страхува за живота си. По неговите думи: „докато съм с кучето и дъщеря ми, аз съм грижовен стопанин и любящ баща, ако изляза сам, автоматично се превръщам в заплашителен, едър чернокож, чието място не е там“. И се страхува, че някой ще извика полицаите и че ще го застрелят на улицата.
Явно белите са свикнали, че чернокожите трябва да живеят в гета и не ги искат в кварталите си. Но ЕДНОВРЕМЕННО с това им се подиграват, че са мързеливи и не искали да се възползват от предоставените им възможности и че „не бе – всъщност никой не ги бил спирал да постигат неща в живота“. Нали…?
***
Сега… понеже стана въпрос за хората, които казват: „Аз не съм расист, НО…“, да обърнем малко внимание на нагласата на съвременния расист. Той се чувства притиснат от обществото, защото все пак Хитлер загуби Втората световна и то не беше чак толкова отдавна. Затова казват неща, като: „Ние сме крайно-десни“ или „националисти“ или някакви такива неща и се описват като „смели хора, които не хаят за политическата коректност“. Което, според мен, е пълна глупост, защото, ако бяха смели и не хаеха за политическата коректност, щяха да имат та*аците да се нарекат с истинското си име: „нацисти“. Хем вече си имат световно-разпознаваем символ—сещате се… та нямаше да им се налага да се хабят толкова за ребрандиране и пилеене на сили и средства за нови символи и реклама. Значи или не са смели, или все пак се притесняват за политическата коректност и публичния си имидж.
Междувременно… САЩ за пръв път в историята бяха включени в списъка от държави, в които е опасно да си журналист. Вероятно това не се отнася за беге журналистите, които не виждат расизма и смятат, че чернокожите проста са малко мързеливи. Тоя тип хора винаги оцелява и се чувства добре навсякъде. Като бурените.
За финал: стига сте давали престъпниците, които мародерстват сега из САЩ, за пример. Протестиращи и мародери са две различни неща. Са били и винаги ще бъдат. Така както са две различни неща: хората, които не са расисти; и онези, които казват, че не са расисти, НО…