Ледът в света бързо изчезва, но не без следа. Древните артефакти, замръзналите трупове, отдавна мъртвите вируси и др., остават след топенето на ледниците на Земята. И сега, към този списък, изследователите добавят нов елемент: ядрен отпадък.
Международно проучване, публикувано наскоро в научното списание The Cryosphere, проведено върху алпийски ледници в Италия и в Швейцария, сочи, че повърхността им може да предостави информация за минали събития, като тестове на оръжие и ядрени аварии, пише varhove.com.
Зърнесто вещество, познато като криоконит, представлява тъмна утайка, която показва аномални стойности на радиоактивност в тези места.
Редица европейски университети и научни институти от Италия, Англия, Полша, от години работят заедно в анализ на радиоактивността на алпийския криоконит и стигат до интересни заключения.
Криоконитът всъщност представлява материал под формата на малки тъмни гранули. За разлика от утаените седименти, криоконитът е съставен както от неорганичен материал (като скални минерали), така и от органичен материал. Органичните части могат да включват черен въглерод или остатъци от непълно изгаряне на изкопаеми горива, гъбички, растителна материя и микроби. Още повече замърсители се натрупват в криоконита, тъй като климатът се затопля и мръсната утайка преминава през умиращите ледници в долните слоеве. Криоконитът, подобно на гъба, улавя и задържа радионуклидите и това е известно още от края на 90-ти години на миналия век. Към момента изследователите все още установяват дали ядрените замърсители се свързват към минералите в криоконита или към органичните компоненти, което би направило радионуклидите много по-лесно достъпни за поглъщане в хранителната верига при умирането на ледниците.
Първите проучвания в тази посока са проведени в Европейските Алпи, в Арктическо море и в Канада. Тези ранни изследвания първоначално са фокусирани върху наличието на космически радиоактивни материали.
При анализа на количеството и качеството на радионуклидите от споменатия международен европейски изследователски екип, учените констатират, че част от радиоактивността, която се открива в криоконита на ледниците в Италия и Швейцария, може да бъде свързана с аварията на ядрената електроцентрала в Чернобил през април 1986 г.
При изследванията, заедно с естествените радионуклиди, като олово-210, са идентифицирани и изкуствени, свързани с ядрени тестове или аварии. По-специално, в анализираните проби е открито наличие на цезий-137 – един от най-опасните елементи при ядрена авария.
Друго неотдавнашно проучване на ледници по света, отново международен екип от учени, открива повишени нива на изпаднали радионуклиди – радиоактивни атоми в резултат на ядрени аварии и тестове за оръжие – и то във всеки изследван ледник.
Искахме да покажем, че това е глобален проблем, а не просто локализиран в близост до източници на ядрено замърсяване, казва ръководителят на изследването Каролайн Класон, преподавател по Физическа география в университета в Плимут.
Добрата новина е, че тези ядрени замърсители вероятно не представляват непосредствена заплаха за околната среда към момента, по думите на Класон.
Констатациите на екипа са представени на конференция на Европейския съюз за географски науки (EGU) през април 2019 г.
Пред научното издание Live Science, Класон обаче заявява, че замърсителите в повечето обекти са открити в значително по-високи нива от онова, което се счита за безопасно за човека. Те биха могли да навлязат в хранителната верига, тъй като ледниците продължават да се топят в реки, езера и морета.
Пробите от радиоактивен криоконит са дошли от 17 ледника, обхващащи места в Антарктида, Алпите, Британска Колумбия, Арктика. И тези проби не са имали само малки количества замърсяване.
Това са едни от най-високите нива, които виждате извън зоните на ядрената експлозия, казва Класон в презентацията си на EGU.
Заключенията и на този научен екип са, че ядрените следи най-вероятно са депозирани в ледниците вслествие на експлозията на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г.
Хората знаеха, че цезий-137 е в околната среда след Чернобил, но те не знаят, че ледниците все още се освобождават това непрекъснато, 30 години по-късно. Там, където се намират понастоящем, тези замърсители на криоконита не представляват заплаха за хората или околната среда. Страхът по-скоро е, че ще станат опасни, ако се разпространят през стопената вода във водните басейни, казва Каролайн Класон в заключение.
Междувременно, предупреждават полушеговите учените, добавете това към списъка си със зимни афоризми: Не яжте черния сняг.