В отговор на антитурските санкции на Вашингтон Анкара обмисля да намали американското присъствие в Югоизточна Турция. Това заявиха за "Известия" депутати от турския парламент, пише руският вестник.
В понеделник САЩ обявиха санкции, целящи да накажат Турция за военната ѝ операция срещу сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа. Анкара е разярена от поведението на американците и подготвя ответни мерки, посочва пред "Известия" турският депутат Йозтюрк Йълмаз. Според негови колеги Турция предвижда по-специално икономически и политически стъпки, включително да съкрати военния персонал на САЩ в базата в Инджирлик.
Анкара не би желала да влошава още повече отношенията си със САЩ, но се притеснява от известна неяснота в позициите, подчертава Йълмаз. Те биха могли да се очертаят по-добре при планираното за ноември посещение на турския президент в САЩ, но Реджеп Ердоган заяви, че то е под въпрос. А същевременно потвърди непланираната си визита в Русия - според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков до края на октомври се очаква Ердоган да разговаря в Сочи с Владимир Путин. Междувременно налива масло в огъня съобщението на "Ню Йорк таймс", че според източници в американската администрация Вашингтон се кани да изтегли 50 термоядрени бомби от базата в Инджирлик, пише вестникът.
Анкара убеждава САЩ да не изтеглят ядрените оръжия, защото вижда в тях една от гаранциите за сигурността си, с оглед че подобни заряди притежават други играчи от региона - Израел, Пакистан, а в най-близка перспектива Иран и Саудитска Арабия. Инджирлик се намира само на 130 км от турско-сирийската граница и едва на 400 км от Рас ал Айн и Манбидж, където се развива турската операция "Извор на мира", се казва в статията. Анкара и преди е ограничавала дейността на чужди военни бази в отговор на недружелюбни стъпки, припомня политологът Юрий Мавашев. През 2017 г. например Германия не разреши на Реджеп Ердоган да води агитационна кампания във федералната република и Турция забрани на депутати от Бундестага да посещават германските военни в Инджирлик.
В случая с американците нещата може да се разминат с нещо подобно, смята експертът. Ако Вашингтон си прибере ядрените оръжия, Турция ще изгуби един лост за въздействие - нещо крайно неизгодно за нея. Анкара има много други начини да отвърне на санкциите, например да ограничи преминаването на американски кораби през Босфора и Дарданелите, добавя той. Източници от НАТО уверяват пред "Известия", че алиансът засега не планира да налага общо оръжейно ембарго върху Турция, при все че няколко страни членки вече взеха такива мерки.
Влошените отношения между САЩ и Турция няма да доведат според тях до изключване на Анкара от пакта. Експерти на руското издание допълват, че евентуалното излизане от блока би струвало твърде скъпо на турската хазна, тъй че засега не стои на дневен ред. В момента Близкият изток е принуден да взаимодейства с правителството на Сирия. Това е основният сигнал, който се опитва да отправи Русия на фона на турската операция "Извор на мира", пише "Независимая газета".
Руският външен министър Сергей Лавров заяви вчера, че Анкара също би трябвало да влезе в практическо взаимодействие със сирийската армия, както вече направиха кюрдите в Сирия, посочва всекидневникът. Военните действия на Анкара я поставиха в трудно положение, тъй като не бяха изцяло одобрени от най-близките ѝ партньори. Специалният руски пратеник за Сирия Александър Лаврентиев нарече турската операция "неприемлива", а вчера в Турция пристигна и делегация от САЩ, за да убеди Анкара, че операцията е нецелесъобразна, напомня вестникът. Според него Москва прави опити да прехвърли мостове между Анкара и Дамаск" и може би е повдигнала въпроса за възстановяване на дипломатическите връзки между Сирия, Саудитска Арабия и ОАЕ по време на скорошната визита на Владимир Путин в региона. Арабската лига съобщи, че ще обмисли да върне на Сирия членството в организацията. За близкоизточните страни обаче е важно в Сирия да започне политическо уреждане. А в експертните среди се смята, че турската операция цели да отнеме на кюрдите правото да участват в политическия процес, отбелязва "Независимая газета".
Турската операция укрепи позициите на Русия, заявяват експерти. "Сделката на предимно кюрдските Сирийски демократични сили с Дамаск ще подсигури на Башар Асад основата за хегемония над Северна Сирия, щом настъплението на Турция забуксува или бъде спряно - казва пред вестника Самуел Рамани, докторант в Оксфордския университет. - Турция се спря, изправена пред нежелателен избор: да се бие със сирийското правителство, което няма да стори заради риска от конфронтация с Русия, или в крайна сметка да прекрати настъплението си. Това може да остави у вътрешната аудитория на Ердоган впечатлението, че той отстъпва пред междунардния натиск." Според експерта Асад скоро ще може да постигне сериозни успехи и да засили влиянието на Русия, добавя "Независимая газета".