Учени от САЩ и Канада установиха, че мащабните периодични изменения в климата в северното полукълбо, известни като северноатлантическа осцилация, не зависят от слънчевата активност, както се смяташе досега, съобщи сайтът Физ.орг.
Северноатлантическата осцилация се характеризира с колебания в налягането на морската повърхност, влияе върху силата на ветровете и е свързана с формирането на урагани, с интензивността и количеството на валежите. Освен това оказва въздействие колко сурова ще е зимата. Смяташе се, че измененията в климата на свой ред зависят от цикъла на Швабе - 11-годишен цикъл на слънчевата активност. Въз основа на тези предположения някои учени се опитваха да прогнозират какъв ще е климатът след години.
Сега климатолози заключиха, че не съществува пряка връзка между северноатлантическата осцилация и цикъла на Швабе. Било констатирано, че до средата на 60-те години на миналия век не е проследено каквото и да било влияние на Слънцето върху северноатлантическата осцилация, макар по-късно да е установена слаба взаимовръзка. Тя се обяснява със случайни съвпадения и не може да се използва за прогнозиране на климата в бъдеще. Следователно причината за северноатлантическата осцилация се крие в земната атмосфера, а не в космически явления, отбелязват учените.