Ново изследване навежда на мисълта, че вулканични изригвания могат да сложат началото на периоди, свързани с бързо топене на ледената покривка, съобщи ЮПИ.
Учени изследвали данни за топене в сърцевината на ледници и ги сравнили с тези за вулканични изригвания за 1000-годишен период, преди 12 000-13 000 години. Анализът им показал, че между едните и другите данни съществува връзка.
"Установихме, че за период от 1000 години вулканичните изригвания обикновено са свързани с ускорено топене на ледници в една или друга година", заяви Франческо Мускитиело от Колумбийския университет. "Въпросните вулкани не се намират близо до ледниците, а на хиляди мили от тях. Това е своеобразно напомняне за неочаквания глобален ефект от вулканичната активност", отбелязва той.
Учените констатирали, че пепел, изхвърлена в атмосферата вследствие на вулканични изригвания, може да се натрупа на разстояние хиляди мили от вулканите. Когато се натрупа върху ледници,тъмните частици карат леда да погълне повече топлинна енергия и топенето му се ускорява. Тънки седиментни слоеве, образувани вследствие на топене на леда, помогнали на учените да проследят периоди, свързани с ускорено топене в края на последната ледникова епоха.
Както пръстените в стволовете на дървета разкриват периоди, свързани с интензивен растеж, по-тънките седиментни слоеве показват периоди, свързани с ускорено топене. Учените сравнили данни за седиментни слоеве с тези за сърцевини на ледници, които показват атмосферните условия в древността. Данните дали възможност на учените да създадат компютърен модел, за да предскажат какво ще е топенето, предизвикано от едно-единствено вулканично изригване. Въз основа симулациите било заключено, че ефектът от вулканичното изригване върху топенето на леда зависи от много фактори - снеговалежи, дебелина на ледената покривка, метеорологични условия. "Ако се промени само един от тези фактори, топенето ще е различно", отбеляза гласиологът Джеймс Лий от университета в Ливърпул.