Два изстрела промениха света

Два изстрела отекват в Сараево на 28 юни 1914 г. и тези куршуми променят кардинално света.

Посред бял ден младият Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга София в столицата на Босна и Херцеговина.

Принцът и неговата съпруга не са единствените жертви на политическия терор, залял света в края на ХIХ и началото на ХХ век. На 1 март 1881 г. е убит руският цар Александър II, на 10 септември 1898 г. италиански анархист заколва австро-унгарската императрица Елизабет Баварска (Сиси) с пила, на 6 септември 1901 г. е застрелян 25-ият президент на САЩ Уилям МакКинли, а на 11 юни 1903 г. сръбски военни убиват своя крал Александър Обренович и съпругата му Драга Машин и слагат на престола Петър Караджорджевич.

Списъкът с атентати срещу властимащи в преходния период между двете столетия може да бъде продължен до безкрай, но точно убийството на първото семейство в Белград става причина за обтегнати отношения между малкото балканско кралство и Дунавската империя. Смяната на династията в Сърбия води до обръщане на гръб на Виена и напрежение между двете страни.

Австро-Унгария обвинява своята югоизточна съседка, че призовава южните славяни в Империята (хървати, сърби и словенци), да се обединят и да създадат Югославия. Сърбите също са недоволни от Виена. Според Белград властите на Австро-Унгария асимилират над 13-те процента от населението на империята, които живеят в съвременните Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и сръбската автономна област Войводина. Сърбия, получила Косово и Вардарска Македония след Балканските войни (1912-1913 г.), вече се вижда като месия за освобождаване на всички южни славяни, подвластни на Хабсбургската династия. Сръбските претенции са сред основните теми в европейските столици и към началото на 1914 г. дипломати изразяват опасения за нов въоръжен конфликт в Югоизточна Европа.

И Виена има вина за убийството на принца. Посещението на Франц Фердинанд е насрочено за паметния за сърбите Видовден. На 15 (28 юни) 1389 г. легендарният Милош Обилич убива османския султан Мурад I в местността Косово поле. Въпреки че отначало сърбите смятат, че победата е тяхна, азиатският нашественик се окопитва и след това разпокъсаните балкански държавици се превръщат във владения на мюсюлманите.

Датата на височайшата визита е искрата, която подпалва

Балканското буре с барут

чийто взрив е усетен в почти целия свят

Принцип и неговите съмишленици Неделко Чабринович, Данило Илич, Мухамед Мехмедбашич, Васо Чубрилович, Цветко Попович и Трифко Грабеж са членове на "Млада Босна". Тази организация няма строга политическа платформа и се колебае от анархизма до сръбския национализъм. Спойката на групата е омразата към австрийския двор. "Млада Босна" е подкрепяна материално, морално и логистично от полулегалната група "Црна рука" ("Черна ръка"), ръководена от един от убийците на сръбския крал Александър – Драгутин Димитриевич–Апис. Точно Черната ръка дава оръжие и експлозиви на атентаторите, които решават да действат.

Ето как се развиват събитията. Малко след 10 сутринта автомобилният кортеж тръгва по улиците на града. Чарбинович хвърля носена от него бомба. Проехтява експлозия, но са засегнати само няколко зяпачи и придружаващи коронованите особи офицери. Настъпва паника. Чабринович се опитва да сложи край на живота си със зашита в ревера ампула с цианкалий. Самоубийството на терориста е предотвратено от ареста му. Колите се запътват към кметството и минават покрай Принцип, който не се осмелява да стреля. Обърканият младеж, убеден в провала на мисията си, влиза в близко заведение и си взима кафе и нещо за ядене. Той е изпълнен с мисълта:

Какво да се прави?

Същата мисъл не излиза от главата на Франц Фердинанд и неговото обкръжение. Чуват се гласове аристократите да напуснат града, но решението е друго и е фатално. Принцът, придружаван от съпругата си и управника на Босна и Херцеговина – Оскар Пьотерек, тръгва към болница, за да посетят ранените от взрива. Шофьорът на автомобила обърква пътя и колата спира пред очите Принцип, който допреди минута се е чудил как да постъпи. Младежът изважда пистолет - и Фердинанд и София си отиват от този свят.

Убийството на Франц Фердинанд става повод Австро-Унгария на 23 юли 1914 г. да отправи ултиматум към Сърбия, в който се иска Белград да допусне на своя територия следователи, които да разнищят корените на престъплението в Сараево. Балканската държава отказва. Това не удовлетворява Виена и в началото август 1914 г. Австрия обявява война на балканското кралство. Берлин и Истанбул подкрепят Виена, а за Сърбия се застъпват Великобритания, Русия и Франция. Месец по-късно Голямата война вече е факт. Бойните действия обхващат почти цялата земна повърхност. До края на Първата световна война, сложен с подписването на споразумението от Компиен на 11 ноември 1918 г., живота си губят почти 10 млн. души. Австро-унгарската, Германската, Османската и Руската империи изчезват от политическите карти на света. Появяват се Турция, Чехословакия, Югославия и се възражда след няколко века Полша. Създава се първата тоталитарна държава – Съветския съюз, която ще стане образец за Фашистка Италия и Нацистка Германия и светът през 1939 г. ще се завърти във Втора голяма война и зад всичко това стои всичко един

Болнав младеж

Принцип не става свидетел на събитията, последвали изстреляните от него два фатални за света куршума. Австро-унгарският съд го признава за виновен в убийството на Франц Фердинанд и София. Тъй като по тогавашните закони той е бил непълнолетен, младият сърбин е осъден на 20 години лишаване на свобода. Гаврило напуска този свят на 28 април 1918 г., на 23 от туберкулоза. По ирония на съдбата убитият от младежа аристократ е страдал от същото заболяване.

Може би това съвпадение е поредната приумица на историята, която ни посочва, че всяко едно събитие, колко и дребно да е то, може да преобърне цялата Земя – веднъж и завинаги.