Основното послание в ответните мерки на Москва срещу евросанкциите е да покаже на Брюксел, че Русия не се кани да остане в положението на "наказан ученик". Това заявява Надежда Арбатова, политолог от Руската академия на науките, пред "Комерсант".
Експертът коментира т. нар. черен списък на руските власти, включващ 89 европейци, на които е забранено влизането в Русия. Външният министър Сергей Лавров обясни вчера въз основа на какви критерии е разработен той - по думите му, Москва е наложила забраната на официални лица от ЕС, "подкрепяли най-активно държавния преврат" в Украйна. Обяснението обаче не задоволи ЕС - властите на редица страни членки привикаха руските посланици, а европейското външно министерство нарече черния списък "произволен и необоснован", пише вестникът.
Според източник на изданието в руското министерство на външните работи, номинациите за включване в списъка са дошли от посолствата на Русия в страни от ЕС. Най-голямата група сред общо 89-те лица се състои от днешни и бивши членове на Европейския парламент - 28 души, представители на 5 групи от общо седемте в Европарламента. Най-много - 12 души, са бивши и сегашни депутати от Европейската народна партия - най-голямата сега група в Европарламента и най-критично настроената спрямо Русия, изтъква всекидневникът.
Повечето евродепутати от списъка според него не се огорчили от факта, че са попаднали в него. Навремето мнозина руски депутати и сенатори реагираха по същия начин на черните списъци на САЩ и ЕС - твърдяха, че все едно не са се канели да заминават на Запад и се гордеят с наложените санкции, напомня изданието.
"Комерсант" пише за мнозина политици от черния списък на Москва, но отбелязва, че далеч не всички те имат отношение към Украйна. Един от най-известните - бившият лидер на британските либерални демократи и бивш вицепремиер Ник Клег, явно е наказан заради искането си Русия да бъде лишена от домакинството на световното първенство по футбол през 2016 г. Друг британски депутат - Робърт Уолтър, пък настоя делегацията на Русия да бъде лишена от право на глас в ПАСЕ, дава пример руският вестник.