Решението на Русия да се откаже от проекта "Южен поток", обявено вчера от президента Владимир Путин по време на посещение в Турция, е водеща тема за британския и американския печат.
С това решение Путин изоставя стратегически важен проект, с който Москва се надяваше да затвърди влиянието си в Югоизточна Европа, пише британският в. "Файненшъл таймс". То беше обявено в ден, когато продължаващото поевтиняване на петрола предизвика срив на рублата спрямо долара. Изявлението на Путин е най-ясното признание, направено досега от Москва, че спорният проект за газопровод от Русия към България под Черно море е на път да бъде погребан. До този момент правителствени служители и висши представители на "Газпром" настояваха, че строежът на морската отсечка трябва да започне до месеци. Попитан дали е взето окончателно решение, шефът на "Газпром" Алексей Милер заяви вчера пред журналисти: "Това е, проектът е закрит", изтъква "Файненшъл таймс".
Според Путин заради провала на проекта България ще загуби очаквани приходи на стойност около 400 милиона евро на година. Той намекна, че тя не се е държала като независима страна по въпроса, с което явно имаше предвид опасенията на Европейския съюз към "Южен поток", посочва вестникът.
Путин обвини Европейския съюз за спирането на проекта, който руски служители от години възхваляват като важна стъпка към подобряване на европейската енергийна сигурност, отбелязва британският в. "Гардиън". "Виждаме, че се поставят пречки, за да не се постигне неговото изпълнение", каза руският президент. "Ако Европа не иска осъществяването му, тогава той няма да бъде осъществен", заяви Путин, цитиран от изданието.
"Южен поток" наред с тръбопровода "Северен поток", който доставя газ на Германия през Балтийско море, беше замислен да заобикаля Украйна, посочва "Гардиън" и цитира руския енергиен анализатор Михаил Крутихин, който заяви: "Това беше политически проект от самото начало, а целта беше да бъде наказана Украйна и да бъде лишена от газови доставки. Никога не е било икономически изгодно да се харчи толкова много за този тръбопровод."
Изненадващото решение на Путин да се откаже от плановете за значим тръбопровод за доставка на газ за Европа свидетелства за драматичната промяна в отношенията между Русия и Запада, коментира американският в. "Вашингтон пост". Този ход беше направен, след като лидерите на ЕС засилиха съпротивата си срещу "Южен поток" заради тежкия конфликт в Украйна, изтъква изданието. Путин каза, че вместо да изпълни по-големия проект, Русия ще строи по-малък тръбопровод към Турция. Отказът от "Южен поток" изглежда слага край - поне засега - на период, в който Москва преследваше големи, скъпи инфраструктурни проекти в Европа, които й даваха политическо влияние чрез енергийните доставки, отбелязва вестникът.
"Би било смешно да похарчим стотици милиони долари за проекта, да изминем целия път през Черно море и после да спрем пред българската граница", каза руският президент, имайки предвид съпротивата на новото българско правителство към проекта, посочва "Вашингтон пост".
България замрази работата по "Южен поток", след като ЕС заяви през юни, че проверява дали не са нарушени правилата му при дейностите във връзка с планирания газопровод, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл". През последните месеци в ЕС има нарастваща съпротива срещу "Южен поток" заради изострящата се криза в Украйна. Брюксел се тревожи, че проектът би затвърдил позицията на Русия като доминиращ доставчик на газ за Европа, отбелязва изданието.