Йенс Столтенберг на младини е бил противник на войната, през Виетнамската война е замерял с камъни посолството на САЩ в Осло, протестирал е срещу френските ядрени опити в Муруроа, движел се е в радикални среди, критикували НАТО и ЕС. През годините обаче той си изгради престиж на ловък преговарящ и компетентен политик, посочват Ройтерс и Франс прес.
55-годишният Столтенберг е син на бивш министър на отбраната и на външните работи, а майка му е била държавен секретар, допълва Франс прес. Като дете Столтенберг е живял известно време в Белград и говори добре сръбски език. Бил е преговарящ по климатичните въпроси на ООН, посочва Ройтерс.
По образование Столтенберг е икономист. Депутат е от 1991 г. После е министър на енергетиката и на финансите. През 2000 г., когато е на 41 години, става най-младият премиер на Норвегия. Постът заема за кратко. Отново става премиер през 2005 г. до октомври миналата година. Под неговото ръководство Норвегия участва във войната в Афганистан и във въздушните удари срещу режима на Муамар Кадафи в Либия.
Столтенберг е много популярен в родината си. Според анализатори той има силно присъствие подобно на Бил Клинтън. "Когато Столтенберг говори с теб, ти се чувстваш най-важният човек на света", казва Франк Ореброт, преподавател по политически науки в Университета в Берген, цитиран от Ройтерс.
Столтенберг помогна за сключването на историческо споразумение между Норвегия и Русия, уреждащо дефинирането на общата им граница в Баренцово море, сложило край на дългогодишен спор, посочва Франс прес. Той установи приятелски отношения с бившия руски президент и сегашен премиер Дмитрий Медведев, отбелязва Ройтерс.
"Опитът на Столтенберг и на Норвегия като съседи на руснаците ще бъде със сигурност полезен", пише норвежкият в. "Афтенпостен", цитиран от Франс прес.
За първи път генерален секретар на НАТО ще бъде представител на страна, граничеща в Русия. Той бе назначен в момент, когато Русия и Западът се изправиха един срещу друг заради Украйна и Крим. Тази криза породи много въпроси за ролята на НАТО, посочва Франс прес.
За анексията на Крим от Русия Столтенберг заяви, че "руската употреба на военна сила за промяна на границите е неприемлива", припомня Ройтерс. Столтенберг също така препоръча конфликтът в Украйна да бъде решен по политически път. "Няма да живеем в свят, в който най-силните надделяват", каза той и определи извършеното от Русия в Крим като нарушение на международното право и политика на силата, датираща от минала ера, посочва Ройтерс.
За Столтенберг се твърди, че е създал голяма мрежа от контакти в политиката и че има добра политическа интуиция, в което се корени неговата сила, отбелязва Ройтерс. Той ще се вслушва в гласа на гражданското общество, посочват експерти. Столтенберг защити пред Китай решението на Нобеловия комитет да връчи Нобеловата награда за мир за 2010 г. на китайския дисидент Лю Сяобо, което разгневи Пекин, отбелязва Ройтерс.
Столтенберг освен това подтикваше правителството си да преговаря, често пъти тайно, за да реши някои от най-дългите кризи в света. Норвежки дипломати например помогнаха на масата на преговорите да седнат колумбийските власти и бунтовниците от ФАРК.
Столтенберг беше начело на правителството, когато на 22 юли 2011 г. екстремистът Андерш Брайвик уби в двойно нападение 77 души, повечето от които младежи - престъпление, което потресе Норвегия и света. Тогава Столтенберг призова хората "да се противопоставят с повече демокрация и повече човечност на екстремистките атаки", посочва Франс прес.
Столтенберг е женен и има две деца. Той е почитател на ските, припомня Ройтерс.
Генералният секретар на НАТО се назначава от страните членки на алианса за 5-годишен мандат. Подборът става с неофициални дипломатически консултации между страните членки, които представят кандидати. Решението за избора не се потвърждава, докато няма постигнат консенсус. Традиционно постът заема европеец, припомня БТА.
Този път изборът стана бързо, предаде Франс прес. Първоначално се очакваше той да бъде направен през юни. Сред споменаваните претенденти бяха полският външен министър Радослав Шикорски и белгийският министър на отбраната Питер де Крем.