Каква е връзката между монаси, студ и вулкани

На помощ на компютърно моделиране на климата се притекли… средновековните монаси. Хрониките, оставени в Ирландия преди стотици години, помогнали на учените да открият връзката между студените периоди в историята на страната и изригването на вулканите.

Обикновено пръв помощник в подобен род реконструкции са годишните пръстени, но понякога те „лъжат”, а летописите много добре помагат да се попълнят празнините, тъй като ясно говорят какво се е случило, кога и къде, отбелязва megavselena.com.

Отдавна е известно, че вулканите – особено тези, които изхвърлят огромно количество капки серен диоксид високо в атмосферата – са способни временно да охладят климата. Тези микроаерозолни частици отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса, снижавайки температурата на повърхността на земята с градус или повече за сравнително кратко време. Постепенно естествените процеси (включително химичните реакции и валежите) очистват въздуха и температурата се нормализира.

Сулфатите улягат по цял свят и се натрупват от година на година в ледниците, което позволява точно да се определят датите, а понякога да се правят и изводи за силата на древните изригвания.

Древните книги също са помощници. Франсис Ладлоу от Харвардския университет и колегите му се поровили в ирландските анали. Те се състоят от повече от 40 000 записи за много аспекти от живота през Средновековието, включително и за необичайни природни явления – от засушаване до силни снеговалежи, които са относително редки за мекия климат на острова.

Изследователите се съсредоточили върху периода от 431 до 1649 г. На първия етап записите са оставяни основно от монаси, а през XIII век историци са ставали дори представители на аристократични семейства. Появата в Ирландия на английските завоеватели през XVII век е нарушила летописната традиция, затова учените прибегнали до лични кореспонденции и съчинения на военни историци.

Изследователите се интересували преди всичко от свидетелствата за силното захлаждане, включително за необичайни снеговалежи, продължителни студове, сковани от лед езера и реки, както и субективни впечатления за аномални студове. За повече от 1200 години такива периоди е имало около 70. Ясно е, че летописците са отделяли на подобни епизоди особено внимание, защото студовете се отразявали негативно на домашните животни, посевите и здравето на обществото като цяло.

След това изследователите внимателно изучили гренландските ледове в търсене на свидетелства за изригването на вулкани. За целия 12-вековен интервал те открили 48 слоя, особено богати на сулфати. Някои от изригванията вероятно са били във високите ширини на Северното полукълбо, включително в Исландия, която се намира, на първо място, редом до Ирландия, а на второ, от наветряната страна. Една част се паднала на тропиците и е възможно най-силното изригване от този период да е имало място на територията на днешно Перу през 1600 г.

38 от 48 изригвания са се случили в рамките на пет години от 37 епизода на захлаждане. Пет години може да изглеждат прекалено дълъг период, за да се смята изригването за причина за студовете. Но датата на отлагането на сулфатите в ледената покривка е определяна с грешка от плюс-минус около две години. Освен това е трудно да се разбере колко време е минало между активната фаза на изригванията и улягането на сулфатите. Затова е доста по-сложно да се оцени въздействието на вулканите върху климата за по-кратък период.

Десет изригвания, които, изглежда, не са довели до захлаждане, е възможно да не са били силни или да са се случили в сезон, когато не са могли да повлияят на зимния климат. Освен това 33 периода на силни студове, отбелязани от летописците, очевидно не са свързани с вулканите, а са били резултат от естествените колебания на климата.

Получените резултати ще помогнат да се коригират климатичните модели за по-фин отчет на влиянието на изригванията, казва вулканологът Андрей Кубратов от университета в Мейн (САЩ). Изследването е особено полезно, защото изучаваният интервал предшества началото на рязкото нарастване на промишлените емисии на въглероден диоксид.

„Специалистите отдавна искаха да определят диапазона на естествената чувствителност на климата към изригването на вулкани”, подчертава изследователят.