20 - 20 - 20. Цифровата комбинация е добре позната на всеки европеец. Дълго повтаряна и преследвана, това е целта за 2020 г., когато всяка от страните членки на Европейския съюз трябва да намали вредните емисии от въглероден диоксид с 20% спрямо 1990-та, да въведе 20% потребление на енергия от възобновяеми източници и да реализира 20% икономии от енергийна ефективност. Урокът, който ЕС научи до момента, е, че хубавата инициатива изисква и много усилия, за да бъде осъществена на практика.
Процесът изисква и добро планиране, и ефикасно насочени усилия, и адаптиране на мерките за всяка страна, защото многообразието в Съюза е най-деликатното определение за различията между държавите в него. Най-общият извод е, че климатът няма намерение да се съобразява с политиката, а с действията, които произтичат от нея. Дотук действията дават относителен резултат. Отчет, който насочи Европейската комисия към фиксиране на по-високи цели. Новата посока е 2030 г. И, както се изрази еврокомисарят по въпросите на климата, обявената цел няма да почива на формулата „30 - 30 - 30". Защото това няма да е достатъчно, обясни енергичната Кони Хедегор.
"Анализите на носкивъглеродния път на развитие до 2030 г. показват, че намаляването трябва да се ориентира към 40%. Не казваме, че то трябва да изглежда определено така. Уточненията ще дойдат след още консултации. Но за намаляването на въглеродния диоксид целта трябва да бъде над 30%. В противен случай ще завещаем много, много тежка сметка за следващия етап", подчерта Кони Хедегор, европейски комисар по въпросите на климата, предаде БНТ.
На този етап точните цели с ясен ефект зависят до голяма степен от енергията. Което изисква и активни решения от еврокомисаря по енергетиката. При представянето им в посока 2030-та Гюнтер Йотингер разшири кръга на заподозрените замърсители.
"Европейската комисия ще оцени силните и слабите моменти при следването на целите. Някои хора, дори от самата Комисия, казват че намаляването единствено на въглеродния диоксид би било достатъчно като цел за 2030-та. Аз съм съгласен, че това е важно, но смятам, че далеч не е достатъчно", изтъкна Йотингер.
Доказателства, че грижата за околната среда и икономическият растеж могат да се съчетаят, вече съществуват в Европа. Кони Хедегор напомни за ползите от тази формула, която очаква все по-широко приложение за периода до 2030 г. Не само в Европа, но и по света.
"Над 90 страни по света вече са определили климатичните си цели. Европа е един от районите, които и в бъдеще залагат предимно на внос на изкопаеми горива. Това означава, че една нова перспектива би била от голяма полза за нашата икономика, за конкурентоспособността, иновациите и създаването на работни места. Важно е това да се направи разумно", напомни Хедегор.
Видяхме как дори по време на кризата някои сектори на зелената икономика успяха да създадат работни места. Едва ли много други сектори от европейската икономика могат да се похвалят с подобен успех. Цел, в която си струва да се инвестира, обобщи Гюнтер Йотингер от своята енергийна гледна точка. "Климатичната и енергийната политика се нуждаят от дългосрочна перспектива. Енергийният сектор може би зависи най-много от дългосрочното планиране на инвестициите. Целта 20 - 20 - 20 остава във вчерашния ден за инвеститорите. Тяхното „утре" са целите на 2030 г.: производство и запазване на енергията, инфраструктура, складиране на енергията и енергийна ефективност. Искаме инвеститорите и индустрията да са напълно наясно с това", заяви Йотингер.
Консултациите в широк спектър ще бъдат основното средство за ясно определяне на целите през следващите месеци. До 2 юли този процес ще събере и подреди мненията и позициите на държави, компании и неправителствени организации в обща "Зелена книга" с предложения. Отсега е ясно, че процесът няма да протече гладко и лесно.
Кони Хедегор така и не успя да постигне цел от 30-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2020 година. Нейните усилия всеки път срещаха съпротивата на група страни, начело с Полша, където 95% от електричеството се произвежда от централи, захранвани с въглища. И все пак, Европейският съюз може да се похвали с това, че е единствен на световната сцена със самоналожени мерки за намаляване на вредните емисии. Цели, които трябва да се спазват от неговите страни членки.