Неправителствената организация Институт за икономика и мир (The Institute for Economics and Peace), известна с годишните класации "Глобален индекс на мира", представи за първи път своя "Глобален индекс на тероризма", съобщи MIGnews.
В изследването са анализирани данни за 158 държави от 2001 до 2011 г. включително, почерпени от Глобалната база данни за тероризма
(Global Terrorism Database). "Глобалният индекс на тероризма" обобщава променящите се тенденции в терористичната дейност с течение на времето, анализира нейните измерения с оглед на географското местоположение, методите на атака, групировките извършители, както и нейния национален контекст с оглед на икономическото развитие и управлението. В дадена страна индексът измерва нивото на терористична дейност по четири показатели: брой на терористичните актове, брой на жертвите, брой на ранените и равнище на материалните щети.
В челната тройка на държавите, пострадали най-много от тероризма, са Ирак (на първо място с рейтинг 9,556), Пакистан (на второ) и Афганистан. На девета позиция е Русия, въпреки изявленията на привържениците на Владимир Путин преди президентските избори, че той е допринесъл съществено за изкореняване на тероризма в Северен Кавказ, отбелязва MIGnews.
България, с рейтинг 0,741 е поставена в средата на класацията - на 81 място. За десетте години, обхванати в изследването, само 31 страни не са се сблъсквали с проблемите на тероризма. От 11 септември 2001 г. (атентатът на Ал Каида в Ню Йорк) броят на терористичните актове с всяка година се увеличава повече от четворно и достига своя връх през 2007 г., в разгара на войната в Ирак. Оттогава показателят на терористична дейност постепенно се снижава.
В страните от Западна Европа равнището на смъртност от терористични актове се запазва 19 пъти по-високо, отколкото в САЩ, които често се смятат за главна мишена на терористите. Според авторите на индекса САЩ страдат от терористични нападения по-малко, отколкото Западна Европа и Латинска Америка. Създателите на рейтинга са стигнали до извода, че бедността не е задължително "хранителна среда" на тероризма: страните с ниски доходи на населението са по-малко склонни към тероризъм, отколкото тези със средни доходи. По-съществено влияние върху нивото на терористичните актове имат фактори като политическата нестабилност, враждата между различните социални групи и масовите нарушения на човешките права