Бебето на Хадиджа все още няма име, нейният първи дом е палатка край пътя. Тя е родена броени минути преди силното земетресение, което разлюля Мароко в петък вечерта.
Майката и дъщерята са невредими. Болницата в Маракеш, в която се намирали, е била евакуирана и след бърз преглед жената е помолена да напусне с новороденото момиченце на ръце - само три часа след раждането, разказва Би Би Си.
„Казаха ни, че трябва да си тръгнем поради опасения от вторични трусове“, казва Хадиджа. Тя и съпругът ѝ опитват да вземат такси рано в събота до дома си в Тадарт в Атласките планини - на около 65 километра от Маракеш. Но по пътя си открили, че пътищата са блокирани от свлачища, и стигнали до малкото градче Асни. Оттогава семейството живее на палатка край главния път.
„Не съм получила никаква помощ от властите. Помолихме някои хора в това село за одеяла, за да има с какво да се покрием. Само Бог е с нас“, казва Хадиджа, държейки бебето си, докато се криеше от слънцето под крехко парче брезент.
Тя и допълва, че има само един комплект дрехи за бебето си. По думите ѝ къщата им е силно повредена. Младите родители нямат представа кога може да имат подходящо място за настаняване.
„Никой не се грижи за нас“: Защо гневът на жителите на Мароко става все по-голям след труса.
Недалеч от палатката на Хадиджа разочарованията от липсата на подкрепа растат. Асни е само на 50 километра от Маракеш, но хората казват, че спешно се нуждаят от помощ. Местен репортер попада сред сблъсък на хора, които бързо насочват разочарованието си към него.
„Нямаме храна, нямаме хляб, нито зеленчуци. Нямаме нищо. Никой не е идвал при нас. Имаме само Бог и крал“, казва мъж от тълпата, който не пожелава да назове името си.
Той живее и четирите му деца живеят встрани от главния път на Асни. Къщата му не се е срутила, но всички ѝ стени са силно напукани и хората са твърде уплашени, за да останат в дома си. Те са успели да се върнат в него и да вземат одеяла, на които вече могат да спят.
Докато камион минава покрай тълпата, някои хора се опитват да го спрат в отчаянието и надеждата си, че може да носи провизии. Репортерът е ескортиран от полиция, все още следван от хора, търсещи израз на гнева си.
Някои казват, че са получили палатки от властите, но няма достатъчно за всички нуждаещи се. „Нямам средства, с които да възстановя къщата си, помагат ни местните“, каза Мбарка, която живее с двете си дъщери, със зетя си и тримата си внуци.
Когато къщата им започва да се тресе, всички тичат навън и почти са ударени от разрушените части на много по-голяма къща, които се свличат надолу по хълма към тях. „Смятаме, че правителството ще помогне, но в района има 120 села“, казва Абделхади.
При толкова много нуждаещи се от помощ хора огромен брой от тях ще трябва да чакат дълго.