Хората се опитват да черпят малко вода от една дълбока дупка. Изкопали са я в коритото на пресъхнала река. В южната част на Мадагаскар не е валяло кой знае откога, а вече шеста година валежите тук и без това са съвсем оскъдни. „Вече дни наред не сме се хранили. Нямаме никаква храна, нямаме пари, нямаме и какво да продадем. Децата ми плачат от глад", разказва една изтощена майка. А друга споделя, че вече от месеци храни трите си деца единствено с кактусови листа, съобщава Дойче веле, цитирана от БНР.
Южната част на тропическия остров край източните брегове на Африка продължава да се бори с най-тежката суша от 40 години насам. От тези региони се съобщава, че хора вече умират от глад, защото реколтата е изключително лоша вследствие на екстремната суша. Правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ излезе по този повод с позиция, в която се казва, че смъртоносният глад в Мадагаскар е първият случай на такава катастрофа, предизвикана от измененията в климата.
В южната част на острова живеят около 3,5 милиона души, които се препитават предимно от земеделие, животновъдство и риболов. Затова настъпи ли безводие, неизменно настъпва и глад. Но никога не е било толкова страшно. Особено засегнати са жените и децата, а 91% от хората там и бездруго живеят под границата на бедността.
Една трета от мадагаскарците страдат от недохранване, половината от всички мадагаскарски деца вече имат смущения в развитието заради постоянния глад. Хората ядат глина, кожа, корени, трева и листа. Ядат дори хлебарки и скакалци. Повечето вече са разпродали цялото си имущество, за да могат да си набавят някаква храна.
„Катастрофалната суша нарушава правото им на живот, на храна и вода“, казва Анелен Микус, експертка на „Амнести“ по климатичните въпроси. Според преценките на нейната организация в момента повече от 1 милион мадагаскарци са заплашени от гладна смърт, тъй като последните научни изследвания показват, че климатичната ситуация едва ли ще се промени бързо. Напротив: тъкмо в резултат от климатичните изменения температурите в южната част на острова непрекъснато се покачват. Успоредно с това намаляват валежите, което повишава опасността от нови засушавания. Наред с глобалното затопляне фатална роля играе и обезлесяването на острова, извършено още по време на френското колониално владичество.
Правозащитниците от „Амнести“ се обръщат към индустриалните страни с призива да се борят по-сериозно срещу глобалната климатична криза, за да се предотвратят по-нататъшни нарушения на основни човешки права. Според тях на предстоящата климатична конференция в Глазгоу трябва да бъдат поставени амбициозни цели за намаляване на вредните емисии. От „Амнести“ смятат, че най-вече бедните страни, които страдат най-много от климатичните промени, трябва да получават специална и адекватна подкрепа. Още повече, че Мадагаскар например, който сега е толкова тежко засегнат от климатичните промени, произвежда едва 0,01% от световните вредни емисии.