Времето е единственото, с което човек не може да разполага.
Всеки има своите добри години, а след това трябва да помисли за пенсия. За някои животът се превръща в истинско охолство, а за други животът наистина остава една добра стара история, която бързо се забравя през годините. Така се случва с Джо Фрейзър, който умира в малката стаичка на спортната си зала, така се случва и с Едгар Алан По, Джо Луис, Оскар Уайлд и още много други. А какво се случва с онези, които никога не са обичани?
Един френски фотограф е преценил, че ще прекара цяло десетилетие, снимайки жрици на любовта. И покрай кадрите се родила и една много добра идея - да бъдат заснети онези жени, които са успели да избягат от сводниците си и да се пенсионират в старчески дом, защото сами се досещате, че тези жени никога не получават някакво уважение и щом не са необходими, просто няма никакъв смисъл да питаме какво се случва.
Още по темата и снимки вижте тук.