"Хищната хиена” на поп-фолка Петра тази седмица застана пред камерата на Мариян Станков- Мон Дьо. Тя успя да улови специфичната митология на 90-те - техните мечти и разочарования. И единствена в своя жанр си позволи да използва политическа сатира в песните си, докато колегите ѝ пееха за фараони, "Мерцедеси" и пиратки.
Така Петра се превърна в ярка звезда в космоса на своята музика.
Сега на 60, тя остава неподражаема и оригинална.
Петя Атанасова влезе в бизнеса с шум, пайети, дълъг маникюр, покрит с брокат и камъни, тежък грим и интересни прически. Все неща, които раздвижиха чалгата толкова много, че в годините често се чуват гласове, че тя е един от виновниците за създаването на този вкус. И тя не го крие и поема вината.
"Аз съм певица с история. Знам коя съм. Да се плашат тези, които нямат история", казва самата Петра.
Това интервю е разказ за времената, в които никому неизвестната Петя Атанасова става звезда в едно от най-големите кабарета на бившия СССР, за учителката по руска литература, завършила някогашния Ленинградски държавен университет „А. А. Жданов“ с руски, латински и немски език и за звездата на 90-те Петра, псевдоним, който тя взима от името на баба си, която е гръцки емигрант. В него има всичко. От "Аз съм меркантилна" до "Командира” е песен за Иван Костов", за България и защо я нарича „държава на абсурдите”, за трите брака в живота ѝ и как е оцелявала в джунглата на 90-те.