"Винаги съм бил против насилствената казарма, но за военното обучение не мога да отговоря".
"В казармата по принуда ми се наложи да бъда водач на верижна машина. Нямах никакъв опит, нито понятие как се кормува. На полигона видяха, че не съм годен за механик-водач и ми връчиха книжката. Изпратиха ме в едно от най-опасните бойни поделения в село Звездец, където трябваше да управлявам машина, в която имаше и други войници. До днес не мога да се обясня как дадени хора си позволиха да сложат някой като мен да застрашава не само собствения си живот, но и този на другите. Бил съм си потенциален убиец! Голям стрес! Карах из гористи местности и опасни терени. Отговарях за скъпа техника и чужди животи. Ако психиката ми беше по-лабилна можеше да получа някое отклонение“, казва с днешна дата Мариус Куркински, пише Хотарена.
Режисьорът споделя, че в казармата го е крепила само мисълта, че е приет в НАТФИЗ и след две години ще влезе да учи.
"Случилото се с мен тогава, в родната казарма, е нагледен пример какво представляваше онзи режим, как за нищо подлагаше хората на риск. И сегашната ситуация на тези, които си отбраняват родината, я разбирам. Много е тъжно, не дай Боже да се случи у нас", казва Куркински.