"Всевишна сила ме спаси мен и четирима човека. Беше толкова силна случка, че и сега настръхвам, като ви я разказвам. Да, аз съм вярващ и много често се моля на Бог, за да благодаря за всичко, което ми се е случило."
Това сподели малко след 63-ия си рожден ден популярният фронтмен на група "Трик" и любим музикален педагог Етиен Леви. Случката, за която за първи път реши да разкаже Сути, както му викали в младостта, била преди повече от 30 години.
"Свирихме с млада група в ресторанта на мотела в Правец, който вече го няма, а до него беше Шатрата. Тогава още я нямаше магистралата и пътувахме по стария път. До него бяха започнали работа по язовир "Бебреш", копаеха там.Пътят беше малък, трудно се разминаваха кола и автобус. Свършихме една вечер работа и тръгнахме за купон в София, ние тогава спяхме в нещо като бунгала в Правец. Колата караше един от съучениците ми - Сашо Тубата, който вече не е жив, защото се самоуби в онези смутни времена. Той беше още млад шофьор, а другият ми приятел, който от години караше, беше пил ракия и седна до него. Валеше като из ведро. На едно място явно се подхлъзна колата или шофьорът ни беше заслепен от фарове на насрещните коли, така се завъртяхме, че наби спирачки и колата едва спря. Всички треперехме от страх. Аз реших да сляза да взема въздух и усетих как кракът ми тръгва надолу, осветих и видях, че сме на 30-40 см от пропаст. Викам: "Внимателно, че едно подхлъзване и сме до тук". Излязохме бавно всички и доста се успокоявахме. После не знам с какви сили пак се върнахме вътре и се прибрахме в София. Само единият от колегите - на барабаните, имаше предчувствие, че нещо ще се случи, и остана в Правец, вика: "Ааа, с това лошо време да вземе нещо да стане". Но това е. След тази случка вярвам, че силата на Всевишния ни спаси - мен и всички хора в колата. Не ми се мисли, ако имаше и други коли в момента да идват от другата посока. Нямаше да могат да ни съберат от пропастта долу", разказа пред "България Днес" певецът, който определя себе си не като религиозен, а като вярващ.
"Религията е измислена от хората. И няма по-страшно нещо от религиозните войни. Затова не вярвам в нея", сподели Етиен, който вярва и в колективната съдба, или т.нар. карма.
"Вярвам и в пророчествата на Ванга, например. Не знам дали съм разказвал, но моята майка можеше да бъде спасена преди години, имаше надежда. Баба Ванга искаше да й донеса вода и пръст от Божи гроб. Исках да й ги подаря чрез Шкумбата, но така и не отидох. Преди много години близък приятел на семейството ми свещеник е ходил при Ванга и й е занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата взела бучката, казала: "Върни се веднага в София и кажи на родителите на Кинчето, така се казваше мама, да я махнат от раковата болница и да започне да пие урината на малкия, т.е. моята". Тогава баба отишла при лекарите в онкологията. Те обаче й обяснили, че ако семейството си вземе мама, трябва да се подпише, че медицинският персонал няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в раковата. Малко след това почина. Но винаги съм чувствал липсата й", споделя един от най-добрите български изпълнители.
Етиен от малък е отгледан от жени и споделя, че в трудностите и житейските уроци, през които е преминал, само се е учил, не е съжалявал за нищо, което му се е случило.
"Никога не съм искал да се прекръстя. Леви е едно от най-старите библейски имена. Но ме наричаха приятелите Сути, което идва от "сутиен" - Етиен - сутиен ми викаха. Аз съм израснал сред жени - баба ми, лелите ми, така че никога не ме е притеснявала женската анатомия. Така че харесвам си прякора. Кой нормален мъж би се срамувал от нещо, свързано с най-красивата част от женското тяло, нещо, което пази гърдите, като сутиена", вече с усмивка споделя Етиен и уточнява: "Да ви кажа, книга мога да напиша с всички случки в живота си. Пътят ми от чистенето на улиците, до озеленяването, носенето на мебели, изобщо тежкият физически труд до мюзикъла на Анди Уебър в Израел, за който ме избраха, бе много дълъг. Заминах на 33 г. там, не в първа младост. Изживял съм какви ли не неща. Майка ми почина от левкемия, както вече споделих, в училище ми викаха "чифут" и "гаден евреин", но никога не съм имал повод да се срамувам от името си. Моят прадядо е бил председател на евреите в Базел. Баща ми е един от пионерите на българската популярна музика, създател е на първия квартет "Лесли" през 1946 г. Майка ми открива таланта на баща ми и много помага за създаването на втория квартет "Алегро" с Леа Иванова и Ирина Чмихова. Те и двамата бяха музиканти. Никога няма да забравя историята и да, аз съм един щастлив човек, това мога да кажа. Посрещам с усмивка всеки един ден, отреден ни от Господ", завършва изповедта си Етиен Леви.